Бялата глина със златни приложения – природен съюзник на земеделеца в сухи години
Както кожата на хората страда от слънчево изгаряне, така и растенията могат да понесат тежки щети от силната лятна жега. В условия на все по-чести горещи вълни и суши, земеделците търсят решения, за да защитят своите култури. Едно от тях е старо, природно и достъпно – каолиновата глина. Тя може да се използва като естествен слънцезащитен крем, който предпазва растенията от ултравиолетовите (UV) лъчи, способни да навредят на растежа и продуктивността.
Каолиновата глина, известна още като каолин, е фин, мек и естествено срещащ се минерал от земната кора. Обикновено е бял на цвят и се употребява в различни индустрии заради уникалните си свойства. Утвърдил се е като незаменим инструмент в градинарските практики, с множество ползи, които подобряват цялостното здраве и жизненост на растенията.
В статия за „Климатека“ Роман Рачков, агроном и специалист по тропично и субтропично земеделие, разглежда ролята на каолиновата глина в градината.
Жега, стрес и спасение за реколтата
В последните години лятото по света става все по-горещо, а необичайните температурни рекорди вече не са изключение, а правило. Настъпващите климатични промени в умерените ширини затоплят климата и в България. Все по-често чуваме за поредния топлинен рекорд.
Тези промени влияят на средата, в която живеем. Милиони години всички живи същества на планетата са се адаптирали към специфични условия на живот, при резки климатични промени много обитатели на флората и фауната изпитват огромен стрес и ако не могат да се адаптират, съществуването им в определени райони е под въпрос. Но ако хората, като разумни същества, могат да предприемат определени действия, за да се спасят от жегата, то растенията са лишени от тази възможност и тук задачата на земеделците и градинарите е да предприемат мерки, за да гарантирам, че култивираните и декоративните растения не изгарят под безмилостното слънце.
Климатичните промени имат огромно влияние върху отглеждането на селскостопански култури. Производителите все по-често използват напоителни системи, за да получат гарантиран резултат.
Поливането помага, но не спасява
Напояването повишава ефективността на усвояване на слънчевата енергия от растенията. В стандартното фермерско отглеждане за фотосинтеза се използват едва около 3% от енергията, достигаща до почвената повърхност, докато при оптимално овлажняване на кореновата зона този показател нараства до 12–14%.
Добрата влажност на почвата помага значително за по-висококачествена реколта и по-лесна обработка. Тя също така намалява уплътняването на почвата при оран. Когато почвата е овлажнена, тя е по-защитена от вятърна ерозия. Поливането увеличава разтворимостта на фосфорно-киселинните съединения и образува колоиден хумусен разтвор, който подобрява храненето на растенията с фосфор.
Растенията консумират голямо количество влага в периода на растеж, от която само 0,15-0,2% отива за създаване на растителни тъкани, а останалата част се поема от листата и стъблата. При липса на влага протичат неблагоприятни физиологични процеси – наблюдава се подтискане на растежа, забавя се натрупването на растителна маса и добивът рязко намалява.
Дори при редовно поливане, растенията изпитват стрес при много високи летни температури. В горещ и ветровит ден те изпаряват повече вода и, за да се предпазят от загуба на влага, са принудени да затворят устицата си. Това забавя фотосинтезата, спира растежа и намалява добива. Понякога тези защитни механизми не са достатъчни и се появяват слънчеви изгаряния по растението и плодовете, изсъхване на органи, включително цветове, лошо опрашване и други физиологични нарушения.
Рискът от слънчев пригор на листата
Повечето растения не са устойчиви на ярка слънчева светлина. В резултат на това по плодовете и вегетативните части се образуват слънчеви изгаряния известни като слънчев пригор. На листата той може да се появи при всякакви видове дървета или храсти, както и при тревисти растения. Това е широко разпространено неинфекциозно заболяване или разстройство. Най-често се появява след продължителни периоди на сухо, ветровито време или ярко слънце, когато корените не са в състояние да доставят вода на листата толкова бързо, колкото тя се губи чрез изпаряването от листата.
Неблагоприятните места, като песъчлива или чакълеста почва, близо до препятствия или настилки, които ограничават растежа на корените, или открити ветровити склонове, обикновено го насърчават. Проблемите с насекоми и болести, както и други фактори, които влияят на способността на растението да поема вода, може да доведе до слънчев пригор на листата.
В леките му случаи, листата остават прикрепени към клонките и щетите са малки. В по-тежки случаи много от листата окапват преждевременно, въпреки че растенията не умират. Когато това се случва ежегодно, регулярният стрес постепенно отслабва растението и го прави по-податливо на насекоми и болести.
Слънчевите изгаряния по растенията се проявяват по различни начини. Например, в центъра на зелен лист може да се появи кафяво петно, което впоследствие изсъхва. Поради изгарянията плодовете губят декоративната си привлекателност. Най-податливи на ултравиолетова радиация са доматите, чушките, гроздето и ябълковите дървета.
Слънцезащита по рецепта от Азия
Още преди векове в Централна Азия хората са открили прост, но ефективен начин да пазят растенията си от изгарящото слънце – с помощта на бяла глина. Там, в периода на най-големи горещини, растенията, които трябва да бъдат защитени от пряка слънчева светлина, се пръскат с воден разтвор на бяла глина – каолин.
Каолинът е известен като бяла или порцеланова глина. Получава се от скала, състояща се от минерала каолинит. Получил е името си от китайския израз „висок хълм“ и е открит за пръв път именно в Китай. Каолинът има висока устойчивост на нагряване и добри свързващи свойства. Днес каолинът е навсякъде около нас – от порцелановата чаша сутрин, през хартията и боите, до козметичните маски, познати като „бяла глина“.
Как да използваме каолинова глина?
• Най-добре е каолиновата глина да се прилага в безветрен ден, когато слънцето не е силно – рано сутрин, в облачно време или привечер. Избягвайте пръскане при очакван дъжд, защото сместа ще се отмие.
• Разтворът се нанася с раменна пръскачка за по-големи площи или с малък пулверизатор за единични растения. За оптимален резултат използвайте пръскачка с непрекъснато разпръскване и покрийте равномерно всички листа и стъбла с тънък бял слой. Това придава прашен вид на растенията, но ги предпазва от изгаряния и вредители.
• За приготвяне на сместа използвайте съотношение 3 чаши каолин на 4,5 литра вода. Добавянето на няколко капки натурален течен сапун улеснява разпределението, а при зрели растения може да се прибави и рибна емулсия за листно подхранване. Първо поставете сухата глина в кофа, след което постепенно налейте вода, за да избегнете слепване. Разбърквайте добре, докато се получи гладка смес.
• При работа носете маска и предпазни очила – прахът е безвреден, но може да дразни при вдишване или попадане в очите.
• Обикновено се препоръчва приложение два пъти месечно. Пръскайте близо до почвата, за да ограничите разхищението и да намалите риска от гъбични инфекции.
Източник: Климатека
