На Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома
Православният свят отбелязва днес Симеоновден в почит към паметта на Свети Симеон Стълпник. В народния календар празникът се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник.
В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят пепел от дървото горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшеничено тесто и правят питки, с които захранват биволите и воловете, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар – да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части – едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Парчета от оредните пити се слагат в храната на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци. Коли се курбан от петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.
Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата – ако е добър, реколтата ще е плодовита. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича Симеон брульо.
Поверия за Симеоновден
Стопанките обикалят три пъти впрегнатите каруци и ръсят пепел или жар, за да е спорна работата. Някъде изсипват котел с мълчана вода или поставят слама, покрита с червена престилка.
В части от Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел, който нарича за „курбан на Свети Симеон“, след което подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница. След това тя отваря широко портите и го изпраща тържествено, като ги оставя така или докато той стигне на нивата или докато се завърне в къщи.
Житие на Свети Симеон
Св. Симеон бил роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха й, заради което бил наречен Стълпник. Там умира на 103 години.
При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, „си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони.”
Празникът е известен и с обичая полазване (Летен полазник) – всички у дома следят за първия влязъл в къщата – ако е богат, значи реколтата ще бъде добра. В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата.
