Шевченко участва в едно от най-значимите събития за животновъдния сектор в България – Smart Poultry & Pig World 2025
В съвременния свят, където икономическата ефективност и устойчивостта са ключови за успеха, земеделието все повече се обръща към високите технологии. В свиневъдството, едно от най-динамичните направления в животновъдството, изкуственият интелект (ИИ) вече не е научна фантастика, а работещ инструмент. Какви са конкретните приложения на ИИ във фермите, какви са предизвикателствата пред внедряването му в страни като България и може ли да замени човешкия фактор? В интервю за „Агрозона“ Серхий Шевченко от PIC Europe разкрива как иновативните технологии могат да се прилагат във фермите и какви са основните предизвикателства пред тяхното въвеждане. Шевченко участва в едно от най-значимите събития за животновъдния сектор в България – Smart Poultry & Pig World 2025.
Във вашата лекция обсъдихте ролята на изкуствения интелект в модерното свиневъдство. Можете ли да ни дадете един или два конкретни примера за това как AI се използва за подобряване на ефективността и икономическите резултати във фермите?
Разбира се, когато обсъждаме развъдния фонд, бих искал да подчертая два примера за иновативни технологии. Първо, PIC разработва дигитално фенотипизиране за развъдния фонд, решение, което използва AI и усъвършенствани алгоритми за оценка на краката и походката с висока прецизност. Второ, от гледна точка на здравето, Boehringer Ingelheim разработи SoundTalks – технология, която следи дихателните модели и помага да се предвидят потенциални респираторни здравословни проблеми, преди да се превърнат в епидемия.
Кои са най-големите предизвикателства пред въвеждането на изкуствен интелект в свиневъдството, особено в страни като България?
От моя гледна точка, най-голямото предизвикателство ще бъде цената на внедряване, тъй като повечето производители все още не вярват напълно в стойността на тези технологии. Второто предизвикателство е обучението на хората за ефективно използване на тези системи, което изисква време, желание и отдаденост.
Смятате ли, че изкуственият интелект може да замени човешкия фактор в някои аспекти на управлението на фермата, или по-скоро ще служи като помощно средство?
Бих казал, че това зависи най-вече от технологията, която обсъждаме. В някои случаи тя ни позволява да преминем от субективен подход, където хората са пряко ангажирани, към обективен, където алгоритъмът изпълнява задачата с по-голяма прецизност и последователност. Така че отговорът е едновременно “да” и “не”. Лично аз го разглеждам по-скоро като подкрепа, а не като заместване. Истинската полза е, че спестеното време чрез внедряването на технологии може да бъде реинвестирано в други области, в които преди не ни достигаше капацитет да се съсредоточим.
Освен AI, кои други дигитални технологии са ключови за бъдещето на свиневъдството?
Можете да си представите много видове сензори за свиневъдната индустрия. Един пример, който ми идва наум, са сензорите за бункерите за фураж, които помагат за оценка и точно изчисляване на количеството фураж, оставащо в бункера.
Как дигитализацията може да помогне за постигането на целите, поставени от темата „Как да отбием 40 прасенца от една свиня майка годишно“ – реалистичен поглед към интензивното управление?
Чрез подобрената оценка на здравето и производителността можем значително да намалим загубите на животни на всеки етап от производството, като по този начин подобрим както устойчивостта, така и общата рентабилност на фермата.
Как темата за електронното хранене на прасетата, която бе обсъдена на форума, се вписва в използването на изкуствен интелект? Може ли AI да оптимизира храненето на отделните животни?
От моя гледна точка, базирано на наличната технология, можем да подобрим ефективността на фуража чрез по-точна и прецизна система за оценка на телесното състояние на животните.
Форумът се фокусира върху устойчивостта. Каква е връзката между използването на AI в свиневъдството и намаляването на екологичния отпечатък?
Отговорът на горния въпрос може да послужи и за този. Намаляването на фуража, необходим за производството на едно прасе, ще помогне за намаляване на екологичния отпечатък.
Как виждате бъдещето на свиневъдството през следващото десетилетие? Ще станат ли дигиталните решения задължителна част от управлението на фермите?
В дългосрочен план може и да не станат задължителни, но производителите, които целят да подобрят своята ефективност, ще бъдат принудени да ги приемат. В противен случай рискуват да загубят както възможности, така и конкурентоспособност.
Въз основа на опита ви в различни европейски страни, какви са основните разлики в подходите към иновациите и технологиите?
Според моя опит, европейският подход към иновациите е изключително разнообразен, повлиян от културни, регулаторни и икономически различия в отделните страни. Например, в Северна Европа има силен фокус върху устойчивостта, което прави технологиите, подкрепящи екологичните подобрения, особено актуални. За разлика от това, Южна Европа е изправена пред повече предизвикателства, свързани със здравето, така че техният интерес е насочен към технологии, които позволяват мониторинг на здравето на стадото в реално време.
Снимка: Агрозона
