Саудитска Арабия, Иран и Йордания внасят най-много ечемик в Близкия изток. Това показва доклад на платфорамата IndexBox. През 2019 г. пазарът на културата в Близкия изток се е увеличил с 8,4% до $5 млрд., нараствайки за втора поредна година след четири години спад. Като цяло потреблението отчита относително равна тенденция. Най-забележимият темп на растеж е регистриран през 2013 г., когато пазарната стойност се е увеличила с 16% на годишна база.
Потребление по държави
Страните с най-голям обем на потребление са Турция (7,5 млн. Тона), Иран (5,3 млн. Тона) и Саудитска Арабия (4,2 млн. Тона), като заедно представляват 82% от общото потребление. Следват Йордания, Кувейт, Ирак и Сирия, които заедно съставляват още 12%.
От 2007 до 2019 г. най-голямо увеличение на потреблението има в Кувейт.
В стойностно изражение Турция (1,9 млрд. Долара), Иран (1,2 млрд. Долара) и Саудитска Арабия (998 млн. Долара) са държавите с най-високи нива на пазарна стойност през 2019 г., като заедно представляват 82% от общия пазар.
Страните с най-високи нива на потребление на ечемик на глава от населението през 2019 г. са Кувейт (140 кг на човек), Саудитска Арабия (121 кг на човек) и Турция (91 кг на човек).
Производство в Близкия изток
Производството на ечемик се свива до скромните 11 млн. тона през 2019 г., което е подобно на 2018 г.
Турция (7 милиона тона) остава най-голямата страна, произвеждаща ечемик в Близкия изток, държаща 65% от общия обем. Производството надвишава трикратно цифрите, регистрирани от втория по големина производител Иран (2,8 млн. Тона).
Внос в Близкия изток
След две години растеж, доставките на ечемик от чужбина са намалели с -2,8% до 10 млн. тона през 2019 г. Като цяло обаче импортът показва относително запазваща се тенденция.
Саудитска Арабия е основната страна вносител с около 4,2 милиона тона, което възлиза на 42% от общия внос. Следват я Иран (2,6 млн. Тона), Йордания (0,9 млн. Тона), Кувейт (0,6 млн. Тона) и Турция (0,6 млн. Тона), като заедно поемат 46% от общия внос.