Факт е, че България изостава от страните-членки на ЕС по отношение въвеждането на цифрови технологии. Страната ни заема едно от последните места в Интегралния индекс за въвеждане на цифрови технологии в икономиката и обществото – DESI. Също така има големи различия в степента на дигитализация в различните подсектори на земеделието, фермите от различен юридически тип и размер и различните региони на страната. Това показва анализ на състоянието и развитието на дигитализацията в страната и в аграрната сфера в България. В своя труд проф. Храбрин Башев от Института по аграрна икономика посочва основните тенденции в областта, сравнява ситуацията с други страни от ЕС и прави препоръки за подобряване на политиките в следващия програмен период.
Като цяло България се нарежда на едно от последните места в ЕС по свързаност. За част от показателите страната се доближава до средното за Съюза равнище- по отношение например на общото покритие с фиксирани широколентови мрежи на домакинствата, и разпространението на мобилния широколентов достъп до интернет. По други показатели дори сме над средното ниво в ЕС по разпространение на бърз широколентов достъп до интернет, и покритие със свръхбърз широколентов достъп до интернет. Въпреки това обаче, по отношение на покритието с мрежи 4G и разпространение на свръхбърз широколентов достъп до интернет България все още е значително под равнищата в ЕС.
Повече свързаност
Като цяло, много фермери и членовете на техните домакинства ползват мобилни интернет устройства. В слабо населените райони едва 60% от домакинствата имат достъп до фиксирана широколентова мрежа при 90% средно за страната. Нещо повече, само 10% от домакинствата в селските райони имат достъп до мрежи от следващо поколение. Проникването на широколентов интернет в селата нараства, но изостава значително от темповете в страната и другите държави, като само 37% от домакинствата в предимно селските райони имат абонамент за интернет. Използването на интернет от бизнеса и домакинствата за електронна търговия, интернет банкиране, информация и обучение е далеч от потенциално възможното.
По отношение на внедряването на цифровите технологии страната също е на едно от последните места в ЕС (26), като използването на цифрови технологии в българските предприятия като цяло е доста под европейските нива. Може да се предполага, че в предприятията в аграрната сфера и селските райони внедряването на тези технологии изостава дори повече от това в градовете и високотехнологичните отрасли.
Проучване сред стопаните
Анкета на земеделското министерство сред стопаните през 2019г. относно цифровизацията на българското земеделие установи, че повечето земеделски стопанства дори не са запознати със съдържанието на цифровото земеделие и само 14% прилагат съвременни цифрови технологии, основно GPS навигационни системи. Основните пречки пред въвеждането на високите технологии са квалификацията на служителите, размерът на необходимите инвестиции, неясните икономически ползи и сигурността на данните.
Голяма част от земеделските стопани смятат, че цифровизацията няма да повлияе върху броя на служителите във стопанството. 13%, че очакват броят да намалее, а едва 4%, че очакват броят на служителите да се увеличи. Само 8% от анкетираните отговарят, че имат служител, който отговаря за цифровизацията в стопанството, а мнозинството (92%) няма такъв служител. Само 4% от анкетираните стопани възнамеряват да инвестират над 10% от планираните за инвестиции средства в цифровизация, а 96% от анкетираните заявяват, че възнамеряват да отделят по-малко от 10% от планираните за инвестиции средства или въобще не възнамеряват да отделят средства за цифровизация. Също така, 38% от анкетираните заявяват, че не възнамеряват да цифровизират производството си, 33% възнамеряват да цифровизират само някои от етапите на производство, а останалите 29% планират да въведат цифрови технологии в рамките на следващите до 5 години.
Според 22% от анкетраните стопани, въвеждането на дигитални технологи ще помогне за увеличаване на ефективността. 17% смятат, че това ще доведе до намаляване на разходите, а 4% са на мнение, че могат да увеличат оборота си с помощта на технологиите. Само 2% посочват, че ще постигнат по-голяма добавена стойност и възможност за индивидуализиране на продуктите.
Като възможни пречки и рискове при въвеждане на цифровите технологии стопаните посочват квалификацията на служителите, размера на инвестициите, неясните икономически ползи, сигурността на данните, недостатъчната зрялост на технологиите, недостатъчна стандартизация и сертифициране. Фермерите също така смятат, че няма достатъчен капацитет за записване и съхранение на цифровата информация, и че липсват ясни приоритети от страна на ръководството на стопанството. Има също така производители, които не могат да идентифицират рискове и пречки пред навлизането на цифровите технологии.
Какво мислят експертите
Сред изводите, направени в изследването на проф. Башев се посочва необходимостта от значително повишаване на обществените разходи и вложения за развитие на дигитализацията, за да могат да бъдат реализирани основните цели на ОСП през следващия програмен период. Според анализа, въпреки изключително ниския размер на обществените инвестиции в това направление, тяхната социална ефективност е сравнително висока. Следователно инвестициите в тази сфера следва да се разширяват за да се реализира съществуващия висок потенциал за подобряване на ефективността.
Експертите в голяма степен са единодушни, че най-значимите фактори за подобряване на разпространението на знания, иновации и дигитализация в селското стопанство и селските райони на страната на настоящия етап са: потребителското търсене, цени, конкуренция и субсидиите за нови инвестиции, а така също дейността на Службата за съвети в земеделието. Следователно следва да се разширява подкрепата за развитието на пазара и обществената подкрепа чрез субсидии за консултации и обучение и частни инвестиции.
Три четвърти от експертите смятат, че важни фактори за подобряване на разпространението на знания, иновации и дигитализация в селското стопанство и селските райони са ръстът на обществените разходи за образование, дейността на университетите, дейността на научните институти и станции, положителният опит на други производители и личната удовлетвореност на фермерите.
Анализът на проф. Башев извежда и основните области, в които са необходими действия от страна на държавната администрация за въвеждане на цифровите технологии. Това са: подкрепа на мерки за допълнителна квалификация на служителите, данъчни стимули при планиране на мерки и цифровизиране на дейността, насърчаване на млади специалисти, въвеждане на международно признати процеси за стандартизация и сертифициране, адаптиране на законодателството в областта на защита на данните, и подсигуряване на високонадеждни и високоскоростни мрежи.
