Съботковци – старо село с млада душа

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
8 Минути

„Внос“ на работници от града, за да има кой да се труди на село

До Съботковци трудно ще стигнете случайно, макар и само на десетина километра от Габрово. Всъщност и до Габрово се стига трудно, но все пак това е люлката на българската индустрия и всяко идване в града на Рачо Ковача носи усещането за допир до най-хубавите мигове от родната история.

И все пак, когато някой реши да кривне нагоре из Балкана само за няколко минути ще достигне до село Съботковци. В момента в селото живеят по-малко от 30 души, но през лятото къщите се пълнят с хора, тъй като мнозина са закупили втори дом в това райско кътче. Местни и преселци заедно се организират да чистят цялото село, в което навсякъде има видеонаблюдение. Поддържат църквата и читалището и се радват на планинския живот, запазен в много автентичен вид. 

И изведнъж в това спокойно място случайните минувачи стигат до „Старото школо“. А тук могат да срещнат Петър – млад, амбициозен и напорист, той се бори всеки ден да създаде нов имидж на старото село.

При разпадането на ТКЗС-тата семейството на Петър Петров си е възстановило една крава, с нея баща му е искал да храни децата си в онези трудни години. После закупува още животни, а през 1993 г. се сдобива и със запустяващия стопански двор.

Ферма за подарък – романтично и не съвсем

Петър пък получил за 18-ата си годишнина необичаен подарък – ферма. В началото било много трудно, но с времето нещата започват да се получават. Младежът работил пет години сезонно в Кипър, а спечелените пари влагал в покупката на животни. В момента има над 30 крави от породата „Кафяво българско говедо“, овце от породата „Ил дьо Франс“, коне, пилета, токачки и други птици. Овцете са от месодайна порода. Липсата на работна ръка определя избора, защото няма кой да дои животните. Гледачите във фермата идват от Габрово, тъй като в Съботковци няма вече хора, които да могат да се включат. Средната възраст на местното население е над 65 години.

В момента стопанството се регистрира и за кланичен пункт, но собствениците нямат намерение да стават биологични производители. Според Петър е нерентабилно да се влагат толкова много средства и усилия в подобно производство. Земята, на която разчитат, е осма категория и се използва само за пасища.

Без европейски средства, но с много мерак

Петър е 27 години, с фермата се занимава отдавна, а преди шест лета решил да вложи усилия и в изграждането на къщи за гости. Целта е била да се диверсифицират разходите, тъй като фермата не е била достатъчно сигурен източник на доходи. Къщите за гости имат различен капацитет – в едната има три стаи, а в другата – четири стаи с общ капацитет 18 човека.

Младият фермер не е използвал европейски средства от последните два периода. По САПАРД е изпълнил един проект, работил е и по един българо-швейцарски проект, а в момента към „Америка за България“ реализира друга инициатива. Две години е бил на обучение в САЩ в областта на млечното говедовъдство, първата като курсист, а след това като преводач. Там е видял идеята да се направят детски книжки, които да запознават децата със селскостопанските животни. Другата част на последния проект е свързана с изграждането на осем клетки за птици, които също ще бъдат предназначени за малчуганите, които идват в стопанството.

За забавлението на гостите си той работи с много фирми, които организират тим билдинги, има конна база, към която има интерес, развива и екотуризма. Посетителите могат сами да си издоят млякото, да надникнат да видят как се правят сиренето и кашкавала или да си наберат домати от градината.

Петър и неговата майка най-често застават пред печката в кухнята, зелената баница е традиционна за региона, но на огъня къкрят и други гозби, характерни за Габровско.

Въпреки че произвежда хранителни продукти, все още Петър не ги продава на фермерските пазари, но се надява скоро да бъде регистриран в Българската агенция по безопасност на храните и да има това право. Говорил е вече с кметицата на Габрово и в този град да има фермерски пазар.

Вратите са отворени за доброволци от цял свят

Петър Петров вече е работил по три проекта в Брюксел по време на българското председателство, от там е научил за международна платформа за доброволстване в областта на земеделието. Повече от 20 доброволци са минали досега през стопанството. Млади хора от Тайван, Австралия, Колумбия, Унгария и Нова Зеландия вече са опитали селския труд в България, отсядайки при Петър и семейството му. От три дни до две седмици остават във фермата, занимават се с всичко – от ринене на обори до плевене, садене, почистване на екопътеки и пасища. „Най-интересно им е доенето, например, но това не е работа за всеки“, споделя фермерът. На „трудоваците“ се осигуряват спане и храна, а те работят между 30 и 40 часа.

Едната сграда, в която днес семейството на Петър Петров посреща гости, е построена през 1907 г. за училище. Първоначално е имало килийно школо в двора на църквата, а след това местните построяват къщата, в която на долния етаж се е помещавало читалището, а отгоре са били класните стаи. Другата къща пък е на неговата баба, където той е израснал през летата. Нито един лев субсидии не са използвани за ремонта и подготовката им да посрещат гости.

От миналата година Петър е председател на Националната асоциация на младите фермери, в която членуват повече от 40 млади стопани от цялата страна.


Пътят към храма е осеян с препятствия

Църквата в Съботковци няма съдбата на останалите храмове в околните села. Изградена е в края на 19 век. Реставрирана отвън и с красиви икони вътре, тя сякаш не е докосвана от времето. А не винаги е било така. Само преди няколко години покривът на черквата е бил срутен частично и имало опасност цялата сграда да бъде унищожена от наближаващата зима. Търновският митрополит дълго време не разрешавал да се прави ремонт в храма, а след като покривът пада и никой не се интересува от това, бащата на Петър решава да го оправи без да дочака благословията на духовните люде.

Ремонтът започва в началото на декември и до края на работата не пада нито капка дъжд или сняг. В деня, в който майсторите започват да събират инструментите си, започва да вали сняг. Пенсиониран свещеник идва в църквата при празниците, но отскоро е уволнен от началниците в митрополията. Спорът е пак за пари. Местните хора отказват да изпращат във Велико Търново даренията, които събират.

Въпреки това в храма от време на време има кръщенета и сватби, предимно на приятели на местните хора, които харесват храма.

„Работим с иконописците от Великотърновския университет, а средствата за възстановяването са изцяло от дарения“, споделя Петър Петров.

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА