„Внос“ на работници от града, за да има кой да се труди на село
До Съботковци трудно ще стигнете случайно, макар и само на десетина километра от Габрово. Всъщност и до Габрово се стига трудно, но все пак това е люлката на българската индустрия и всяко идване в града на Рачо Ковача носи усещането за допир до най-хубавите мигове от родната история.
И все пак, когато някой реши да кривне нагоре из Балкана само за няколко минути ще достигне до село Съботковци. В момента в селото живеят по-малко от 30 души, но през лятото къщите се пълнят с хора, тъй като мнозина са закупили втори дом в това райско кътче. Местни и преселци заедно се организират да чистят цялото село, в което навсякъде има видеонаблюдение. Поддържат църквата и читалището и се радват на планинския живот, запазен в много автентичен вид. 
И изведнъж в това спокойно място случайните минувачи стигат до „Старото школо“. А тук могат да срещнат Петър – млад, амбициозен и напорист, той се бори всеки ден да създаде нов имидж на старото село.
При разпадането на ТКЗС-тата семейството на Петър Петров си е възстановило една крава, с нея баща му е искал да храни децата си в онези трудни години. После закупува още животни, а през 1993 г. се сдобива и със запустяващия стопански двор.
Ферма за подарък – романтично и не съвсем
Петър пък получил за 18-ата си годишнина необичаен подарък – ферма. В началото било много трудно, но с времето нещата започват да се получават. Младежът работил пет години сезонно в Кипър, а спечелените пари влагал в покупката на животни. В момента има над 30 крави от породата „Кафяво българско говедо“, овце от породата „Ил дьо Франс“, коне, пилета, токачки и други птици. Овцете са от месодайна порода. Липсата на работна ръка определя избора, защото няма кой да дои животните. Гледачите във фермата идват от Габрово, тъй като в Съботковци няма вече хора, които да могат да се включат. Средната възраст на местното население е над 65 години.
В момента стопанството се регистрира и за кланичен пункт, но собствениците нямат намерение да стават биологични производители. Според Петър е нерентабилно да се влагат толкова много средства и усилия в подобно производство. Земята, на която разчитат, е осма категория и се използва само за пасища.
Без европейски средства, но с много мерак
Петър е 27 години, с фермата се занимава отдавна, а преди шест лета решил да вложи усилия и в изграждането на къщи за гости. Целта е била да се диверсифицират разходите, тъй като фермата не е била достатъчно сигурен източник на доходи. Къщите за гости имат различен капацитет – в едната има три стаи, а в другата – четири стаи с общ капацитет 18 човека.
Младият фермер не е използвал европейски средства от последните два периода. По САПАРД е изпълнил един проект, работил е и по един българо-швейцарски проект, а в момента към „Америка за България“ реализира друга инициатива. Две години е бил на обучение в САЩ в областта на млечното говедовъдство, първата като курсист, а след това като преводач. Там е видял идеята да се направят детски книжки, които да запознават децата със селскостопанските животни. Другата част на последния проект е свързана с изграждането на осем клетки за птици, които също ще бъдат предназначени за малчуганите, които идват в стопанството.
За забавлението на гостите си той работи с много фирми, които организират тим билдинги, има конна база, към която има интерес, развива и екотуризма. Посетителите могат сами да си издоят млякото, да надникнат да видят как се правят сиренето и кашкавала или да си наберат домати от градината.
Петър и неговата майка най-често застават пред печката в кухнята, зелената баница е традиционна за региона, но на огъня къкрят и други гозби, характерни за Габровско.
Въпреки че произвежда хранителни продукти, все още Петър не ги продава на фермерските пазари, но се надява скоро да бъде регистриран в Българската агенция по безопасност на храните и да има това право. Говорил е вече с кметицата на Габрово и в този град да има фермерски пазар.
Вратите са отворени за доброволци от цял свят
Петър Петров вече е работил по три проекта в Брюксел по време на българското председателство, от там е научил за международна платформа за доброволстване в областта на земеделието. Повече от 20 доброволци са минали досега през стопанството. Млади хора от Тайван, Австралия, Колумбия, Унгария и Нова Зеландия вече са опитали селския труд в България, отсядайки при Петър и семейството му. От три дни до две седмици остават във фермата, 
занимават се с всичко – от ринене на обори до плевене, садене, почистване на екопътеки и пасища. „Най-интересно им е доенето, например, но това не е работа за всеки“, споделя фермерът. На „трудоваците“ се осигуряват спане и храна, а те работят между 30 и 40 часа.
Едната сграда, в която днес семейството на Петър Петров посреща гости, е построена през 1907 г. за училище. Първоначално е имало килийно школо в двора на църквата, а след това местните построяват къщата, в която на долния етаж се е помещавало читалището, а отгоре са били класните стаи. Другата къща пък е на неговата баба, където той е израснал през летата. Нито един лев субсидии не са използвани за ремонта и подготовката им да посрещат гости.
От миналата година Петър е председател на Националната асоциация на младите фермери, в която членуват повече от 40 млади стопани от цялата страна.
Пътят към храма е осеян с препятствия
Църквата в Съботковци няма съдбата на останалите храмове в околните села. Изградена е в края на 19 век. Реставрирана отвън и с красиви икони вътре, тя сякаш не е докосвана от времето. А не винаги е било така. Само преди няколко години покривът на черквата е бил срутен частично и имало опасност цялата сграда да бъде унищожена от наближаващата зима. Търновският митрополит дълго време не разрешавал да се прави ремонт в храма, а след като покривът пада и никой не се интересува от това, бащата на Петър решава да го оправи без да дочака благословията на духовните люде.
Ремонтът започва в началото на декември и до края на работата не пада нито капка дъжд или сняг. В деня, в който майсторите започват да събират инструментите си, започва да вали сняг. Пенсиониран свещеник идва в църквата при празниците, но отскоро е уволнен от началниците в митрополията. Спорът е пак за пари. Местните хора отказват да изпращат във Велико Търново даренията, които събират.
Въпреки това в храма от време на време има кръщенета и сватби, предимно на приятели на местните хора, които харесват храма.
„Работим с иконописците от Великотърновския университет, а средствата за възстановяването са изцяло от дарения“, споделя Петър Петров.
