Редактират пилешката ДНК, за да станат бройлерите устойчиви на птичи грип

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
2 Минути

Британски учени от Института Roslin, в сътрудничество с колегите си от Imperial College в Лондон, са използвали метода за редактиране на гени, за да идентифицират нови начини за борба с птичия грип.

Получените резултати отварят възможност за производство на пилета с редактирани гени, които са резистентни към инфлуенца по птиците.

Откритието е особено важно, като се имат предвид случаите, когато вариациите на вируса могат да заразят и хората.

Редактираните гени

Учените са предотвратили разпространението на вируса чрез премахване на част от пилешката ДНК в лабораторно отгледаните клетки.

В своята работа, изследователите са насочени към специфична молекула, наречена ANP32A. Факт е, че по време на инфекция, вирусите на грипа се възползват от тази молекула за размножаване.

Учените използват техники за редактиране на гени, за да премахнат ДНК зоната, отговорна за производството на ANP32A. Така вирусът вече не може да расте в клетките с генетични промени.

Следващата стъпка е да се опитат да произведат пилета с желаните генетични промени.

Д-р Майк МакГрю, ръководител на изследователския екип, каза: „Това е важна стъпка напред, което предполага, че можем да използваме методите за редактиране на гени, за да получим пилета, устойчиви на птичи грип. Все още не сме получили птиците и трябва да проверим дали промяната на ДНК влияе върху клетките на птиците, преди да можем да продължим да работим.

Пилетата – резервоар за грипни вируси

Професор Уенди Баркли, ръководител на отделението по вирусология на грипа в Imperial College London, добавя: „От доста време знаем, че пилетата са„ резервоар “за грипни вируси, които могат да причинят следващата пандемия. В това проучване ние идентифицирахме най-малката възможна генетична промяна, която можем да направим на пилетата, за да се борим с птичия грип, като уловим вируса, така да се каже, от източника.

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА