Темпът на разрастване на месодайното говедовъдство в България през последните години е доста висок. Все повече стопани се ориентират към специалните породи крави, а продукцията от тях намира все повече реализация на пазара. Поради новостта на този сегмент обаче фермерите имат няколко изисквания към държавата. Едното е подобаващо субсидиране и подпомагане, съобразено със спецификите на този вид животновъдство, а второто е догонване с Европейския съюз и трети страни за реализация на международните пазари.
Разговаряме с Александър Петров, който е мениджър във ферма „Сакар Ангус“ с локация в община Харманли. В това стопанство основно се отглеждат животни от породата Абърдийн Ангус и различни кръстоски, като количеството им в момента е около 400 майки и производните им телета, както и мъжки бици за разплод. Фермата има на разположение свои пасища, а също така и 1000 декара обработваема земя.
Субсидии за земя вместо на глава добитък
Стопанинът сподели един от основните проблеми в този сектор на бранша, а именно моделът на подпомагане от страна на държавата и европейските фондове, който е базиран основно на земята, а не на глава добитък.
„Животновъдите като нас, които отглеждат месодайни породи говеда, получават пасища от общините или държавния поземлен фонд, върху които площи се формира подпомагане. Така фокусът отива в земята, а не толкова в животните. Буквално става така, че животните се превръщат в част от механизма за подпомагане чрез земята“, обясни Петров.
Болна тема за месодайните говедовъди у нас е и субсидиране на животни без родословие и без воден селекционен контрол, наравно с такива, които са селектирани или внесени със сертификати от чужбина. На практика тези животни струват много повече и за тях биват полагани специфични грижи, а подпомагането е почти едно и също, и е определяно от стопаните като дискриминация.
Изискване към новата ОСП
„В този програмен период на ПРСР няма време за промяна на мерките. Но в новата ОСП може да се направи така, че тази група от месодайни селекционни животни, каквито имат нашите две асоциации, да се конкретизира върху определените породи – Абърдийн Ангус, Шароле, Лимузин и други, които да имат собствено подпомагане. Това е важно за целия сектор, защото техният принос към месното производство е много по-голям, отколкото на останалите“, каза Александър Петров.
Стопаните на месодайни породи твърдят, че за отглеждането на такъв вид животни не се изискват специални храни и фуражи, които да се различават драстично от тези за конвенционалните и млекодайните говеда. При тях усвояването на хранителните вещества от пасищата и тревните площи е значително по-добро, а средният прираст може да бъде в пъти по-висок. Те са с ясно предназначение за месодайно, пасищно отглеждане, където имат свободата и териториите си. Така икономическата изгода от тези породи е много по-голяма.
Необходима е комасация на пасищата
Трудностите при ползването на общинските и държавни пасищата не са нова тема, особено що се отнася до говедовъдството. За големите ферми от съществено значение е комасацията, но тя минава през дълги преговори и голяма документация, като в дадени райони не е възможна напълно. Често има и недобросъвестни ползватели, чиито животни не са на терен, а земите се косят и не се облагородяват.
„Според мен самата нагласа на стопаните трябва да бъде съобразена с възможностите като релеф, климат и почви в дадения район. Няма как да се получи месодайно говедовъдство в центъра на Добруджа, но също така няма да се реализира зърнопроизводство в Южен Сакар. Именно това е идеята – да се прави по места това, което се отдава най-лесно и това, за което имаме природно-климатичните условия“, обясни стопанинът.
Смесени стопанства за по-ниска крайна цена
Културата на хранене на нашето население все още не е достатъчно насочена към телешкото месо като цяло. А що се отнася до специалните породи, може да се каже, че те са приемани за по-скоро екзотична храна. Тук трябва да се отбележи и финансовата страна на въпроса, защото продуктите от такова говедовъдството са с по-висока крайна цена. За да се намали тя обаче, има предложения за смесени стопанства. При този вид ферми големите зърнопроизводители може да изградят угоителни комплекси за месодайни крави, като по този начин да дадат добавена стойност на зърното, а цялостният сектор за производство на месо в България да стане много по-конкурентен и на международния пазар.
Промяна на направлението
По последни официални данни продължава процесът на специализация на производството в говедовъдството, който се характеризира с преминаване от млечно към месодайно направление. За миналата година общият брой говеда в страната е 540 115. Броят на млечните крави отбелязва спад от 7,1% – до 252 056 за сметка на увеличаващия се брой крави от месодайно направление – с 12,5% до 96 635. Така делът на месодайните крави в общия брой крави достига 27,7%.
De minimis и отваряне на пазара
Животновъдите, които отглеждат специализирани породи месодайни крави под селекционен контрол, получават държавната помощ de minimis. Финансовата подкрепа за глава добитък е в размер до 80 лв. и се разпределя между 139 земеделски стопани. „Този de minimis не ни устройва. Ние искаме да ни бъде отредено място точно там, където трябва да бъдем. Защото нашите инвестиции в животни са доста големи, което налага отношение и от страна на държавата. А относно реализацията на пазара може да се каже, че постепенно той се отваря и у нас. В момента аз реализирам почти изцяло на българския пазар, основно чрез веригите в големите градове. Относно оплакванията на някои колеги, че изкупните цени са ниски – за мен не е така. Аз мисля, че хубавите животни се котират и за тях се дават добри цени“, заяви пред „Агрозона“ един от най-големи месодайни говедовъди в България – Николай Димов.
