С подмярката за обучение стартира приемът по ПРСР през май

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
5 Минути

Повечето процедури, по които ще се кандидатства през тази година са нови, но се предвижда и втори прием по подмярка 6.3, която е насочена към малките земеделски стопанства. Освен това отново ще се приемат проекти за ремонт на религиозни храмове. Това съобщи Милен Кръстев, експерт в Дирекция „Развитие на селските райони” по време на семинар във Велико Търново при представяне на предстоящите приеми през 2019 година.

“Работи се също така по широколентовия интернет в селските райони, както и по внедряване на иновации в селското стопанство и хранителната индустрия. Предоставянето на възможност за обучение на земеделски стопани също е акцент в предстоящия прием. През есента е предвиден прием за къси вериги на доставки и местни пазари. Мярката е изключително интересна и не е прилагана до момента у нас. Предстоят и две процедури в рамките на подхода ЛИДЕР.”, уточни Кръстев.

20 млн. евро за иновации

Мярката за иновации, която е очаквана с интерес от земеделските стопани, има бюджет в размер на 20 млн.евро. Допустимите кандидати по тази подмярка са оперативни групи, които представляват сдружения по Закона за задълженията и договорите. Разходите, които може да бъдат подпомогнати по тези проекти са най-разнообразни. Идеята е да се стимулира този тип дейност, за да се постигнат резултати и да се поемат възможно най-много разходи, които да не минават за сметка на одобрените бенефициенти, тъй като крайният резултат от проекта е един експеримент, чийто изпълнение и резултат трябва да се установи накрая дали е успешен или не, за да се мултиплицира и в други стопанства. Максималния размер на разходите по тази процедура е в размер на 450 хил. евро. Тази сума е предмет на петото изменение на програмата, тъй като предишният таван беше значително по-голям.

Предстои да стартира прием и по подмярка 1.1 за професионално обучение. Там целта е да бъдат подпомогнати организации, провеждащи курсове за обучение на земеделски стопани. Предвиденият финансов ресурс е 8 млн. евро, като приемът ще бъде през май и юни.

Чака се петото изменение на ПРСР за мярката за  напояване

За възстановяване на част от напоителната структура ще спомогне подмярка 4.3, която е насочена към инвестиции в селскостопанска инфраструктура. Допустими кандидати са „Напоителни системи, сдружения за напояване, както и юридически лица, които са собственици или ползватели на хидромелиорационна инфраструктура. Бюджетът по тази мярка е 50 млн. евро. Текстът на мярката, включително условия за допустимост са предмет на пето изменение на програмата, което се очаква в скоро време да получи одобрение.

Подмярката на малки земеделски стопанства – 6.3 е включена в тематичната програма за малки стопанства. 77 хил. стопанства попадат в тази категория. Те са с икономически размер между 2 000 и 7 999 евро стандартен производствен размер. Предвижда се бюджет на приема е 22 млн. евро, като финансовата помощ е 15 хил. евро и се предоставя на два транша.

През есента е предвиден прием с остатъчния ресурс от 12 млн. евро на подмярка 7.6, която е насочена към възстановяване на религиозни храмове.

Есента е приемът за къси вериги на доставка и пазари

Също в периода септември – октомври се очаква прием по подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригите на доставки“. Помощта е насочена към къси вериги на доставки и местни пазари. Разликата е, че за пазар има определено условие в програмата, според което „пазар е в диапазона на максимум 75 км от производителя“, докато късите вериги на доставки предвиждат максимум един посредник между производителя и крайния потребител на стоката. И те не са ограничени с териториален диапазон. Предвидения размер е 8 млн. евро. Подпомаганите дейности са два типа – подготвителни дейности и възможност за привличане на земеделски стопани, а втората фаза включва преки инвестиционни и неинвестиционни разходи. Максималния размер на разходите е 500 хил. евро.

В края на годината се предвижда прием за местни инициативни групи, които не са успели да получат финансиране за стратегиите си, уточни още Кръстев.

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА