С подмярката за обучение стартира приемът по ПРСР през май

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
5 Минути

Повечето процедури, по които ще се кандидатства през тази година са нови, но се предвижда и втори прием по подмярка 6.3, която е насочена към малките земеделски стопанства. Освен това отново ще се приемат проекти за ремонт на религиозни храмове. Това съобщи Милен Кръстев, експерт в Дирекция „Развитие на селските райони” по време на семинар във Велико Търново при представяне на предстоящите приеми през 2019 година.

“Работи се също така по широколентовия интернет в селските райони, както и по внедряване на иновации в селското стопанство и хранителната индустрия. Предоставянето на възможност за обучение на земеделски стопани също е акцент в предстоящия прием. През есента е предвиден прием за къси вериги на доставки и местни пазари. Мярката е изключително интересна и не е прилагана до момента у нас. Предстоят и две процедури в рамките на подхода ЛИДЕР.”, уточни Кръстев.

20 млн. евро за иновации

Мярката за иновации, която е очаквана с интерес от земеделските стопани, има бюджет в размер на 20 млн.евро. Допустимите кандидати по тази подмярка са оперативни групи, които представляват сдружения по Закона за задълженията и договорите. Разходите, които може да бъдат подпомогнати по тези проекти са най-разнообразни. Идеята е да се стимулира този тип дейност, за да се постигнат резултати и да се поемат възможно най-много разходи, които да не минават за сметка на одобрените бенефициенти, тъй като крайният резултат от проекта е един експеримент, чийто изпълнение и резултат трябва да се установи накрая дали е успешен или не, за да се мултиплицира и в други стопанства. Максималния размер на разходите по тази процедура е в размер на 450 хил. евро. Тази сума е предмет на петото изменение на програмата, тъй като предишният таван беше значително по-голям.

Предстои да стартира прием и по подмярка 1.1 за професионално обучение. Там целта е да бъдат подпомогнати организации, провеждащи курсове за обучение на земеделски стопани. Предвиденият финансов ресурс е 8 млн. евро, като приемът ще бъде през май и юни.

Чака се петото изменение на ПРСР за мярката за  напояване

За възстановяване на част от напоителната структура ще спомогне подмярка 4.3, която е насочена към инвестиции в селскостопанска инфраструктура. Допустими кандидати са „Напоителни системи, сдружения за напояване, както и юридически лица, които са собственици или ползватели на хидромелиорационна инфраструктура. Бюджетът по тази мярка е 50 млн. евро. Текстът на мярката, включително условия за допустимост са предмет на пето изменение на програмата, което се очаква в скоро време да получи одобрение.

Подмярката на малки земеделски стопанства – 6.3 е включена в тематичната програма за малки стопанства. 77 хил. стопанства попадат в тази категория. Те са с икономически размер между 2 000 и 7 999 евро стандартен производствен размер. Предвижда се бюджет на приема е 22 млн. евро, като финансовата помощ е 15 хил. евро и се предоставя на два транша.

През есента е предвиден прием с остатъчния ресурс от 12 млн. евро на подмярка 7.6, която е насочена към възстановяване на религиозни храмове.

Есента е приемът за къси вериги на доставка и пазари

Също в периода септември – октомври се очаква прием по подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригите на доставки“. Помощта е насочена към къси вериги на доставки и местни пазари. Разликата е, че за пазар има определено условие в програмата, според което „пазар е в диапазона на максимум 75 км от производителя“, докато късите вериги на доставки предвиждат максимум един посредник между производителя и крайния потребител на стоката. И те не са ограничени с териториален диапазон. Предвидения размер е 8 млн. евро. Подпомаганите дейности са два типа – подготвителни дейности и възможност за привличане на земеделски стопани, а втората фаза включва преки инвестиционни и неинвестиционни разходи. Максималния размер на разходите е 500 хил. евро.

В края на годината се предвижда прием за местни инициативни групи, които не са успели да получат финансиране за стратегиите си, уточни още Кръстев.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама