Рискове за 2 трилиона евро: Европейските одитори с остри критики към новия модел на бюджета на ЕС (2028—2034)

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
8 Минути

Европейската сметна палата (ЕСП) предупреждава, че планираният „Европейски фонд“, който ще обедини земеделие, сближаване и сигурност, може да подкопае финансовия контрол и отчетността

В ролята си на пазител на финансите на ЕС Европейската сметна палата (ЕСП) представи вижданията си по проекта на законодателство, което, след като бъде прието, ще определи начина на разходване на предложения бюджет на ЕС в размер на 2 трилиона евро за периода от 2028 г. до 2034 г. Чрез двете публикувани днес становища Европейската сметна палата отговаря на исканията на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за предоставяне на независимо експертно мнение относно предложенията на Европейската комисия за новия Европейски фонд.

Чрез този фонд ще се предоставя финансова подкрепа за области като сближаването, селското стопанство и сигурността въз основа на национални планове. Предлага се и нов начин за измерване на резултатите от изпълнението и проследяване на разходите на ЕС. Тези предложения променят изцяло начина на планиране, управление и контрол на разходите. Затова одиторите предупреждават за различни рискове за доброто финансово управление и призовават за по-силни защитни механизми.

През 2025 г. Европейската комисия представи предложение за бюджет на ЕС в размер на общо 2 трлн. евро за периода 2028—2034 г. — т. нар. многогодишна финансова рамка (МФР).

Съгласно това предложение Европейският фонд ще представлява най-голямата част от следващата МФР — почти 44 % от всички разходи. Той ще изисква всяка държава членка да изготви един национален план, обединяващ финансиране за дългогодишните политики като сближаване и земеделие с новите приоритети, включващи отбраната.

Целта е по този начин да се осигури по-опростено, по-малко фрагментирано финансиране от ЕС и по-големи полезни взаимодействия в рамките на различните политики. Освен това изпълнителният орган на ЕС предлага до 150 млрд. евро под формата на заеми за държавите членки, които да бъдат финансирани чрез привличане на заемни средства от ЕС. Европейският фонд представлява нов модел на финансиране и администриране, при който плащанията към държавите членки зависят от постигането на ключови етапи и цели, а не се прилага възстановяване на извършени разходи, както е понастоящем. Този модел на възнаграждение за извършени обещани инвестиции и реформи е вдъхновен от Фонда на ЕС за възстановяване от COVID-19 (МВУ), който одиторите вече критикуваха.

Ето някои от коментарите на одиторите по новото предложение:

  • Интегрирането на различни фондове предполага съчетаване на политики с различни цели, срокове и логика на осъществяване, което би могло да доведе до по-голяма сложност и да изисква компромиси между приоритетите. Одиторите отбелязват, че за държавите членки може да бъде трудно да постигнат по задоволителен начин всички цели на ЕС чрез своите национални планове, като същевременно адаптират интервенциите към нуждите на регионалното и националното развитие.

 

  • Въпреки че в предложението се обещава по-голямо опростяване, то може да бъде главно на равнището на Комисията, а административната тежест за държавите членки, регионите и бенефициентите може да не бъде облекчена.

 

  • При предложения модел на администриране плащанията ще се извършват след реализирането на крайни продукти и услуги, посочени като ключови етапи и цели. Поради това е от съществено значение тези ключови етапи и цели да бъдат точно определени, така че да бъде ясно дали действително са постигнати. Следва също така да има достатъчно защитни механизми, за да се гарантира, че оценките на разходите са надеждни. Освен това различията между държавите членки по отношение на разработването, амбицията и тълкуването на ключовите етапи и целите биха могли да застрашат съпоставимостта и равното третиране.

 

  • Предложената рамка за предоставяне на увереност е свързана с рискове за отчетността и Комисията може да не е в състояние да предостави на Европейския парламент и на Съвета достатъчна увереност за добро управление на средствата. Предложението намалява ролята на Комисията и разчита в по-голяма степен на националните системи за контрол, в които през изминалите години одиторите непрекъснато са установявали слабости. Поради това тя следва да определи изисквания за ефективен контрол и одит, които да водят до изрични финансови последици при неспазване на законодателството на ЕС и националното законодателство.

По отношение на измерването на изпълнението на разходите на ЕС:

  • Одиторите заявяват, че предложената рамка на изпълнение създава условия за по-добро отчитане на резултатите от изпълнението и интегриране на хоризонталните приоритети на ЕС, но няколко концептуални слабости ще затруднят тяхната оценка. По-специално в една четвърт от областите на интервенция липсват показатели за резултати, а предложението не съдържа показатели за въздействие, което усложнява извършването на оценка. Това означава, че предложената рамка рискува да измерва напредъка в самото осъществяване на дейностите, а не дали са постигнати целите на ЕС.

 

  • Също така няма ясна връзка между предоставеното финансиране и постигнатите резултати от него, нито разпоредба относно събирането на информация за публичните разходи за интервенции, подпомагани от бюджета на ЕС. Що се отнася до изчисляването на разходите на ЕС за междусекторни приоритети като например околната среда, приносът на програмите ще се основава на разчети, а не на действителни разходи, което означава, че отчетените стойности може да продължат да бъдат завишавани.

 

  • И накрая, в предложението липсва ясна рамка за надзор и отчетност, с която да се гарантира, че докладваната информация за изпълнението е надеждна. В този контекст информационните системи за прозрачност и отчитане на изпълнението следва да позволяват пълен достъп за целите на одита и контрола, като същевременно се осигурява проследимост във времето.

Съветът на ЕС, който в крайна сметка ще вземе решение относно бюджета, и Европейският парламент, който трябва да даде одобрението си, поискаха мнението на одиторите, преди самите те да разгледат предложенията на Комисията за МФР. В средата на януари 2026 г. ЕСП започна да изготвя поредица от становища по тези предложения. Сега одиторите представят своите становища по двете законодателни предложения на Комисията: едното за новия Европейски фонд, в което се определя единен набор от правила за финансиране на сближаването, селското стопанство и развитието на селските райони, рибарството и морското дело, просперитета и сигурността; а другото — за рамката за проследяване на разходите на ЕС и измерване на постигнатите с тях резултати. И двете становища са публикувани на уебсайта на ЕСП на английски език; скоро ще последва превод и на други езици на ЕС.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
ЕТИКЕТИ:
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама