Българска федерация по риболовни спортове протестира срещу източването на държавни язовири. Получаваме сигнали, че ред държавни язовири като например „Александър Стамболийски” и „Жребчево” в момента се източват до критични нива, съобщи Георги Михайлов, председател на федерацията. 
„Причина са вецовете, които имат подписани договори за използване на определено количество вода. В резултат на това на много места в момента цари маловодие, което затруднява много размножаването на рибата. Заради източването хвърленият хайвер остава на сухо и умира!“, обяснява Георги Михайлов.
Председателят на федерацията посочва редица проблеми в сектора и предлага решения за тях.
От маловодието, настъпило вследствие на изпразването на язовирите, полза имат най-вече бракониерите, подчертава Георги Михайлов. В тази обстановка за тях става по-лесно преграждането на ръкавите с мрежи и изгребването на рибата, която се концентрира за размножаването си, и е с притъпен инстинкт за самосъхранение.
Проблеми причиняват и водно-електрическите централи по реките, довели на места до пресушаване на стотици метри речни корита и до унищожаване на ценни запаси от балканска пъстърва.
В тази връзка федерацията ще предприеме действия поне за осигуряване на нормалното размножаване на рибата. БФРС предлага да бъде инициирана среща между ИАРА, МОСВ, НЕК и останалите държавни органи, както и неправителствените организации, имащи отношение към проблема.
Компромисно решение?
Би могло да се намери компромисно решение, и в язовирите през пролетта да има достатъчно вода, както беше допреди съвсем скоро, посочват от асоциацията и предлагат ежегодната профилактика на водно-електрическите централи в държавните водоеми да се провежда в периода април-май, а нивото на водата да се поддържа достатъчно високо за размножаването на рибата.
От асоциацията приветстват нововъдението, според което 20% от печалбата на фирмите и сдруженията, издаващи билети за риболов, отива за зарибяване, но считат, че въпросното зарибяване трябва да бъде по-добре организирано. Истината е, че в момента всеки пуска какъвто вид риба си избере, и където сметне за необходимо, посочват от БФРС и предлагат със събраните пари да се състави Единен зарибителен план на България, в който да се включат ихтиолози и компетентни служители от сектора като консултанти. Планът трябва да бъде прозрачен и публичен, за да са наясно всички с него, и то при участието на риболовните сдружения. “Така ще знаем къде, с какво и как зарибяваме. За целта е нужно да се извърши таксация на водоемите, да се опишат видовете риби, които ги обитават. Всичко това, без абсолютно никакво съмнение, ще доведе до по-рационално зарибяване и повече риба.”, според Георги Михайлов.
В периода преди 15 април, когато влиза в сила забраната за пролетно-лятно размножаващите се видове риба, на много места пасажите вече са се групирали. Използвайки това, стотици недобросъвестни риболовци с билети окупират местата на групиране и ловят риба далеч над позволената норма от 3 кг дневно. За да решат проблема, от асоциацията провеждат разговори с агенцията по рибарство и аквакултури за засилени дежурства в района на тези участъци.
Ролята на хората по места
От асоциацията призовават хората по места да разговаряте с инспекторите за засилен контрол над 
размножителните места. “Тази дни получихме видеоклип от река Струма, на който бяха заснети хиляди скобари, набити в един бързей заради размножаването. На кадрите се виждаше как един колега влиза в реката и хваща с ръце килограмови риби, напълно безпомощни да се съпротивяват. Именно по неговия сигнал за тази концентрация на риба информирахме ИАРА – Благоевград да засили дежурствата си точно в този район, за да се пресекат всякакви опити за бракониерство. Направете го и вие във вашия регион или поне ни информирайте!”, призовава председателят на БФРС.
Той апелира и към честните въдичари да не се примиряват с бракониерите с въдици, които тъпчат кофи и чували с риба: “Звънете на дежурните телефони на ИАРА и докладвайте за всичко, което виждате. Записвайте номерата на автомобилите им и ги предоставяйте на контролните органи. Следете кой прибира уловена пъстърва в делнични дни – това е абсолютно забранено от закона, а хванатите риби по регламент трябва да се връщат обратно във водата според европейската норма „Хвани и пусни“, действаща вече и у нас. Правете забележка на нарушителите и им дайте да разберат, че това, което правят днес, ще доведе до празни кошчета и живарници утре.”
Правила и забрани
В тази връзка БФРС наскоро предложи на Министерството на земеделието, горите и храните да удължи забраната за риболов на щука и бяла риба до края на общата забрана за пролетно-лятно размножаващите се видове. По този начин от асоциацията смятат, че ще се пресече бракониерството, извършвано под предлог, че тези два вида са разрешени за риболов.
Законен лов
“Ние, като риболовна организация, сме длъжни да спрем това, и именно с тази цел излязохме с предложението до властите да се увеличи забранителният период за щуката и бялата риба до края на общата забрана. Тук е мястото да припомним, че всяка година ИАРА оставя свободни за любителски риболов по време на забраната достатъчно на брой водоеми във всяка област, като най-често това са кариери и стари речни корита. Именно там любителите на щуката и бялата риба могат да ловят законно тях, както и всички останали видове, докато трае забраната.”, посочва Георги Михайлов.
Битовите отпадъци
Много от най-масово посещаваните места на водоемите са се превърнали в сметища – пластмасови бутилки, найлонови торби, опаковки от захранка за риболов, кутии за стръв и какво ли още не.
В тази връзка БФРС предлага да се положат усилия в няколко направления. Всеки рибар би трябвало да почисти мястото си за риболов, когато отиде на водоема. За замърсителите санкциите трябва да бъдат по-тежки и от глоби.
Диалог с общините
По места сдруженията на риболовците трябва да се разберат с общините да поставят контейнери за смет на най-посещаваните участъци на водоемите, посочват от асоциацията.
