Иновационната система ще позволи да се произвеждат над 240 хил. растения и 6 тона риба годишно
Първият в Източна Европа уникален образователен, научноизследователски и комерсиален проект за контролирано екологично производство чрез аквапонична технология в България започва работа това лято, а преди месеци беше посетен и открит от президента на Р. България Румен Радев. На площ от 4 дка, в рамките на Тракийския университет – Стара Загора, в новия Център за аквапоника ще работят две напълно оборудвани системи за аквапоника, които са изработени по патент на лидера в аквапоничната индустрия „Nelson and Pade”, Inc.® и ще осигуряват храна, произведена по екологосъобразен начин. Предвижда се Центърът да съчетава чистото производство на риба и растения, като системите могат да осигурят по 6 тона риба годишно и над 240 хил. различни растения, разказва д-р Милена Кръстанова от „Аквапоникс България“. „Центърът за аквапоника в България ще се развива в няколко направления успоредно и това е негово преимущество пред тези, които се намират в Европа – научноизследователска дейност, образователна дейност, производство в големи мащаби в контролирана среда и агротуризъм. Обучителният туризъм чрез демонстрация на аквапоничната технология ще бъде също дейността, която ще развием, тъй като аквапониката е отличен модел да се обяснят много принципи на науката.“, обяснява още д-р Кръстанова. Затвореният кръг на системите позволява растенията да усвояват хранителните вещества от водата на рибите, а след това пречистената вода, отново да се връща при аквакултурите.
Според Веселин Балджиев от „Аква Фийлд“ ООД, инвеститор на проекта, аквапоничните системи могат да осигуряват целогодишен достъп до свежа органична храна на хората, което е типичен пример за кръгова икономика. Технологията има 10 пъти по-висока производителност на единица площ спрямо конвенционалното земеделие, а самият проект на стойност над 1,5 млн. лв. е пример за една красива история за предприемаческия дух в България, завещана от автора на идеята – Радосвет Радев.
Производството няма сезони
„За това производство няма сезони, 365 дни ние работим и произвеждаме, като има два цикъла на производство на риби и около 20 реколти, в зависимост от растенията“, обяснява д-р Кръстанова и допълва, че са се спрели на растителни култури, към които има интерес, т.нар. „функционални храни”, като кейл, манголд, пак-чой, лечебни растения, билки и подправки. Предвижда се първият цикъл на производство да започне през лятото на 2022 г., като се очаква до края на годината да бъдат произведени 3 тона риба тилапия и 120 хил. растителни култури.
„Иновациите в новите хранителни системи предразполагат за мнението на потребителите, че не сме в близост до природата, т.е. щом няма почва, не е екологично производство. Тук ние ще опровергаем това разбиране, тъй като процесът представлява естествен цикъл на една мини екосистема, без всякакво вмешателство на химични средства. Не се използват продукти за растителна защита, които биха навредили на рибата, а рибата не я лекуваме с антибиотици или други лекарствени средства, защото биха повлияли на растенията, категорична е още д-р Кръстанова.
Интересният цикъл е напълно затворен
Тайната на иновацията е в интересния цикъл на живот на системата. Рибите и растенията се отглеждат в един воден обект като се използва една инфраструктура с нулеви отпадъци. Всичко започва с рециркулационна система, която е позната в производството на аквакултури у нас и по света повече от столетие. Това е интензивен начин на производство на риба в ограничено количество вода. Единственият вход към системата е фуражът, с който се изхранват аквакултурите. Водата от рибните резервоари, обогатена с хранителни вещества, се отправя към лехите на растенията, които усвояват полезните остатъци в нея и пречиствайки я, тя отново се връща при аквакултурите. „Предимството в нашия Център за аквапоника е, че по технология, с цел максимална продуктивност, ние работим и с трите възможни методи в аквапониката – Raft Tank (лехи с растения върху салове), където корените на растенията плуват в самата вода и се изхранват от нея; Nutrient Film Technique (тънък слой течаща вода), използван като разсадник за покълване на семената и за отглеждане на младите растения и Media-based Grow Bed (лехи с инертен субстрат, напр. експандирана глина, перлит, чакъл), където корените на растенията са засадени, а субстратът служи за опора и за максимално усвояване на веществата“, допълва д-р Кръстанова и продължава: „Това е самата същност на цикъла, като има два много важни елемента – единият процес е наречен минерализация, където се случва превръщане на хранителните остатъци в минерални вещества, готови за усвояване от растенията и още един биологичен филтър, където амонякът от изпражненията и от урината на рибите се превръща в годни вещества за изхранване на растенията“.
Самата оранжерия е с контролирана среда като със специални биосензори се управлява температурата, влажността, осветеността в нея.
Новите продукти намират модерен път до трапезата
В Центъра за аквапоника в Стара Загора се предвижда новият начин на производство на риба и полезни растения да бъде съчетан и с нов начин на реализация на продукцията. Ще се произвежда риба тилапия, но заради научноизследователската дейност, която също ще бъде застъпена в центъра, ще се отглеждат и други видове риба с цел проследяване на симбиозата на видовете в системата аквапоника, разкриват от компанията.
„Тъй като това е тип градско земеделие, първото много важно предимство е, че скъсяваме доставките – произвежда се в градска среда и продукцията е в близост до потребителя. Така се съкратява транспорта на дълги разстояния, който обикновено оскъпява продукцията и влияе на качеството“, казва д-р Кръстанова и допълва: „Нашата идея е да имаме много модерен начин на продажба, пряко от производителя, чрез приложение на смартфона за директна поръчка и доставка до адрес. Изгражда се сайт, в който всеки ще може да се запознае с технологията и виртуално да наблюдава как растат културите, които ще консумира със своята поръчка“, разкрива д-р Милена Кръстанова.
Човешката намеса е минимална
„За една такава система изискванията за труд във вид на грижа за растенията и рибите е около 28 работни часа на ден, което означава, че в нашата оранжерия ще работят постоянно 3-4 човека“, разказва д-р Кръстанова. Малкият екип ще трябва да управлява контролираната среда в оранжерията и да подготвя за реализация крайния продукт.
Центърът ще бъде база за обучение и проучвания
Центърът за аквапоника в Тракийския университет – Стара Загора ще бъда и база, в която ще могат да се обучават студенти и докторанти, които да разработват своите научни трудове.
„Защо ни се довери бизнесът?“ попита ректорът на Тракийския университет – Стара Загора доц. д-р Добри Ярков по време на представянето на Центъра и отговори: „Защото видя в нас капацитет, че ние можем да подготвим хората, които ще работят с тази уникална система. Защото ние можем да започнем научно-развойна дейност и да надграждаме. Всичко това, което правим е пряко свързано с климатичните промени, с тяхната превенция, защото тази система е климатично независима и използва геотермална енергия за отопление. Тя е в помощ на продоволствената сигурност, независимо от климата“.
Малка и компактна система за покрива
Иновациите все повече навлизат в живота ни, така е и с производството на храната. Аквапонична система за комбинирано производство на аквакултури и растения може да бъде поставена навсякъде в града, казва д-р Милена Кръстанова – и на покрива, и в гаража, и на голямата веранда. Условието е само да се осигурят 25 квадратни метра. Това е нужното място за най-малката система за аквапоника, която се предлага от „Аквапоникс България“ „и всеки ден хората ще имат възможност да си берат зеленолистни култури и да си приготвят риба“, обяснява д-р Кръстанова.
В центъра на София вече има изграден такъв демонстрационен център в офис и успешно съчетава работното място със зелената среда.
Снимки: Nelson and Pade”, Inc.®, Ивалин Петров, Милена Кръстанова
