Ръстът в отглежданите автохтонни породи се дължи на интерес, не на субсидиите

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

Нарасналия брой на отглежданите в България автохтонни породи през последните 10 години не се дължи на субсидиите за отглеждане, а на условията и интереса към тези породи. При Старозагорската овца и Бялата маришка овца не се наблюдава такова увеличение, въпреки че за тях има субсидии.

Това каза проф. Васил Николов, председател на Селскостопанска академия по време на научна конференция в рамките на най-голямото Национално изложение по животновъдство, което се провежда от 27-и до 29-и април в сливенското село

Ще печелим от фермерски млечни и месн продукти, ако започнем да създаваме уникална стойност, посочи проф. Николов. „Вече имаме възможност за това и трябва да използваме най-съвременните технологии на геномиката, епигенетиката. В бъдеще ще спечелят онези производители, които правят продукти от уникални породи в уникални райони.“, посочи той.

„От Освобождението на България досега в страната ни се внасят интродуцирани породи говеда. В крайна сметка ние се озоваваме в ситуация, в която средната млечност в Европа е около 7 хил. л. на жrвотно, а нашата е 3,5 хил. т. така е, тъй като няма универсална порода, която може да се използва навсякъде и по всяко време. Когато интродуцираме една порода, за нея започва период на адаптация. Ако тя е неуспешна, продължава ежегодно интродуциране на нови породи. През последните години ставаме свидетели на болести, които мислехме, че вече не ни застрашават, като син език и нодуларен дерматит. Когато се появяват такива заболявания, обикновено се налагат карантини и за нас има забрани за внос. Какво ще се случи тогава, ако ние разчитаме само на внос на генетичен материал отвън?!“, каза проф. Николов за „Агрозона“.

Това, по думите му, бе една от причините Народното събрание да гласува промените в Закона за Селскостопанска академия, с които Академията се определя като тази, която трябва да създава и поддържа националните генетични ресурси. Дори и да се интродуцира нова порода, на нейна основа трябва да се създаде нов генетичен ресурс, който да се използва успешно в нашата страна, посочи той.

През последните години успяхме да развием структурите на развъдните организации. Сега имаме над 40 развъдни организации, които развиват породи.“, каза проф. Николов. По негово мнение за всяка порода трябва да има развъдна организация.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА