Към момента има консенсус както за визията на Общата селскостопанска политика, така и за структурата на Първи стълб, каза за „Агрозона“ член на секретариата и на Работната група към „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“. Организациите се обединяват около позицията, че трябва да се запази структурата с два стълба на ОСП и да се запазят директните плащания като подкрепа на дохода на фермерите. Въпреки усиления земеделски сезон, почти всички над 30 организации, участващи в Работната група, присъстваха на срещата в Арбанаси.
Да се защитава обвързаната подкрепа
„Нашата земеделска общност е изключително трезва, стъпваме на обективен анализ на база предложенията, около които се обединяваме. Действаме разумно и прагматично като съобразяваме възможностите на страната ни и администрацията. Подходът ни е по-скоро рационален – за изглаждане на проблемите, които имаме в момента в ОСП, а не подкрепа на революционни идеи.“, съобщи за “Агрозона” участник в дискусията.
Браншовите организации са единни в настояването си за стабилно финансирана ОСП, като финансирането на земеделската политика не трябва да е за сметка на другите предизвикателства пред Европейския съюз. В контекста на ограниченията от развиващи се държави като Русия членовете на Работната група са дискутирали защитата на земеделския производител както на европейско ниво, така и национално ниво – чрез защитни механизми в отделните страни-членки.
Участниците в срещата са обсъдили и че трябва да се защитава подпомагане по обвързаната подкрепа, което обаче да е съвместимо с правилата на световната търговия и Световната търговска организация.
Националното съфинансиране също да минава през нотификация
„Всички сме на мнение, че следва Общата селскостопанска политика да е обща за всички“, коментира пред „Агрозона“ представител на секретариата на форума като уточни, че при възможност за национално съфинансиране по-силните икономически членки на ЕС могат да подпомогнат значително повече фермерите си и това да доведе до неравнопоставеност на общия пазар. Затова групата е обсъждала възможност, когато има предложения за национално съфинансиране, те да минават през нотификация и одобрение. Такава е позицията и на другите държави от Източно-европейския блок.
„Много интересно беше за всички колеги от неправителствения сектор да чуем обективния анализ на Института по аграрна икономика“ Анализът показва както случилото се в нашата страна на фона на ситуацията в Европа, така и как се развива европейското земеделие на фона на глобалните процеси. „Тревожен е фактът, че анализът доказа ясно очертаните две скорости на ниво Европейски съюз по отношение на по-старите държави членки и на тези, присъединили се след 2005 г. Тук предложенията ни трябва да са в посока изравняване и ще продължим да подкрепяме политиката на кохезия и равнопоставеност между държавите членки.“
Тревожен е също и фактът, че прилагането на директните плащания, необвързани с производството, не водят до стабилизиране на доходите и производствените показатели в селското стопанство, коментира източникът на „Агрозона“.
Пазарните мерки за подкрепа – акцент на следващата среща
За следващата среща на работната група през август ще остане да се разисква въпросът дали браншът да настоява да се продължи Схемата за единно плащане на площ. По отношение на схемата се отчитат всички административни възможности на страната, забавяне създаването на единния фермерски регистър. Втори стълб на ОСП също ще бъде разискван по време на другата лятна среща. Тогава ще се дискутират и пазарните мерки за подкрепа – кои са работещи за страната ни, и в кои европейската политика за подкрепа трябва да е по-силна. Резултатите, които Европейската комисия ще представи в Брюксел от допитването до фермерите, също ще са обект на обсъждане от страна на Работната група. Сред темите, които ще застъпи дневният ред, са и инструментите за управление на риска.
ОСП е по мярката на старите страни членки
Общата селскостопанска политика е по-добре приспособена към старите страни
членки на ЕС, гласи докладът „10 Години ОСП в България”, изготвен за нуждите на работната група към „Национален земеделски форум – ОСП след 2020” от Института по
аграрна икономика и Центъра за икономически изследвания в
селското стопанство – CAPA. В него се посочва още, че политиката на ОСП в България през
10-те години от прилагането й показва трудно справяне с настоящите проблеми в
земеделието – от пазарно, производствено и структурно естество.
През последните години, брутната продукция от земеделие в България е на около 3 пъти по-ниски равнища отколкото средните стойности в ЕС-27. Това разкрива големия проблем
в българското земеделие и обяснява защо ниските нива на добавена стойност се
дължат на слабости на отрасъла, повече отколкото на по-бързо и изпреварващо развитие
на услугите и индустрията.
Подкрепата по І и ІІ стълб е плодотворна за производителите, но трябва да се повиши ефективността на постиганите резултати и да се намалят негативните ефекти , свързани с
намесата в управленските и производствени решения, които предприемат фермерите.
Авторите отчитат силно адаптивно поведение от страна на производителите при
вземане на управленски и производствени решения, спрямо конюнктурата
на подпомагане.
Европейското земеделие губи темпове на растеж в сравнение с бързоразвиващите се страни, отчитат анализаторите. Създаваната добавена стойност през последните 10 години в ЕС -28 е около 4 евро срещу всяко 1 евро разпределено като директни плащания и намалява. Делът на
субсидиите във факторния доход от земеделие е около 30% в ЕС като у нас той достига 37%. Това разкрива зависимостта на фермерите от европейското подпомагане и поставя под риск жизнеспособността и устойчивостта на отрасъла без последващи реформи.
Вижте доклада “10 години ОСП в България” ТУК.
