Има нарастваща нужда от привличане на ново поколение фермери
Повечето мениджъри и собственици на ферми в Европа са в предпенсионна и пенсионна възраст. Има нужда от съживяване на селските райони в Европа и създаване на възможности за по-младите хора. Социалните учени разглеждат проблема с упадъка на селските райони, като изтъкват успешни истории и политически действия и проследяват пътя към по-просперираща провинция.
Земеделието е древна професия,но проблем в Европа е, че самите фермери остаряват. От повече от десет милиона мениджъри на ферми през 2016 г. една трета са били на възраст над 65 години. Друга една четвърт са на 55 и повече години, докато само 11% са на възраст под 40 години.
Ясно е, че в селските райони трябва да спре намаляването на населението и да се привлекат нови поколения. За да обърнат течението и да възстановят селските райони, социалните учени откриват как и защо някои селски райони растат и се представят по-добре от други.
Това проучване цели да разкрие как земеделието може да засее нова реколта от млади фермери, да насърчи земеделието в селските общности и да ги превърне в по-привлекателни места за живеене и работа.
Професор Корталс Алтес изследва стремежите на младите хора в селските и градските райони в 12 различни страни и разглежда какви действия могат да бъдат предприети за привличане на новодошли в провинцията като част от четиригодишния изследователски проект RURALIZATION в целия ЕС. Проф. Корталс Алтес и неговият екип са интервюирали около 2000 млади хора в 20 региона на ЕС за техните надежди за бъдещето. Техният проект показва, че много хора в градовете и провинцията биха искали да живеят в селски райони, често поради причини за качество на живот.
Проектът има за цел да идентифицира пътищата за преодоляване на населението и икономическия спад в селските райони на Европа и да създаде нови възможности за развитие.
Мрачна статистика vs. Добри практики
ЕС губи 11% от земеделската си земя между 1993 и 2013 г., докато самите ферми стават все по-големи и по-малко, което допринася за загубата на работни места. „Ако погледнем само общата статистика, това, което открихме, е тъжно“, каза проф. Корталс Алтес. „Потърсихме положителни примери, от които бихме могли да се поучим, а също и да подчертаем добрите практики.“
Публикувани са конкретни казуси, като ферма за агротуризъм в селските райони на Полша, създадена от новодошли от Варшава за отглеждане на биологични култури и провеждане на екологични работилници, група ферми, собственост на общността в Холандия и ферма за копринени буби с черничеви дървета в Италия .
Тенденции и препоръки
Тенденциите в селските райони, идентифицирани в проекта, включват повишаване на алтернативните хранителни системи, като например биологичното земеделие, поради по-голяма екологична осведоменост. Проектът също така отбеляза промени в ролите на половете и диверсификацията на селскостопанските предприятия и селските икономики.
Две други тенденции са дигитализацията на икономическата дейност и възходът на онлайн пазарите, които могат да отворят портата за нови бизнес възможности в селските райони.
Новодошлите в селските райони може да са особено важни за икономическото съживяване, поради тяхното висше образование, по-широка мрежа от контакти и склонност към иновации, установява проучването. То също така разкрива, че биологичното производство се е увеличило значително в повечето страни.
„Проблемът на младите фермери“ е по-изразен в някои страни, отколкото в други. Само 3,3% от мениджърите на ферми в Кипър и 4,2% в Португалия са под 40 години, докато цифрата е по-близо до 20% в Полша и Словакия. Проблемите в една страна не съвпадат точно с тези в друга.
Но една обща бариера за новите участници в селското стопанство е достъпът до земя и липсата на политики за подкрепа на хората, които искат да започнат да се занимават със земеделие.
„Откриваме политики, свързани с програмата за модернизация на земеделието, но не и много относно новите лица в земеделието“, коментира проф. Корталс Алтес. Проектът докладва за около 64 практики за достъп до земя от партньори по проекта, които могат да допринесат за генерирането на селски райони.
Според Алтес, нито една държава-членка на ЕС няма сложни политики и правни разпоредби за предоставяне на достъп до земя
„Преките плащания на хектар, които земеделският производител получава за поддържане на земята в добро земеделско състояние, са в повечето региони на ЕС по-високи от наема, което се отразява
негативно за новите лица в бизнеса“, отбелязва Корталс Алтес.
„По-добър план за пенсиониране е да запазите земята си с директните плащания, отколкото да я отдадете под наем на нови фермери.“
Независимо от това, съгласно промените в новата Обща селскостопанска политика, обявени миналия декември, ще има допълнителна подкрепа за доходите на младите фермери, като например националните власти трябва да насочат 2% от местната подкрепа за доходите към тях и те да бъдат приоритетни за получаване на основни плащания.
Знаем, че цифровите комуникации влияят върху социалното поведение на младите хора и те показват повече подкрепа за екологичното земеделие. Но не знаем как те влияят на избора им на земеделие като вариант за кариера.
Привлекателно бъдеще в селското стопанство
Най-очевидната препоръка е бъдещето в селското стопанство да бъде привлекателно за младите фермери и новите участници. Въпреки това липсата на интерес сред младите хора да работят в селскостопанския сектор е често срещано явление за развитите икономики и мнозина не гледат на земеделието като на престижен вариант за кариера, според д-р Илкай Унай-Гайлхард от Института по селско стопанство Лайбниц Развитие в Германия. „Когато питаме младите за представите им за земеделието, те посочват ниските доходи, тежък физически труд и нисък престиж“, коментира д-р Илкай.
Няма липса на интерес
Това, че младите откриват минусите в земеделската професия, не бива да се разбира погрешно като липса на интерес към селското стопанство, както се вижда от честите протести на младите хора срещу индустриалните земеделски практики.
Наградена с глобална стипендия на Мария Склодовска-Кюри за нейния изследователски проект Млади фермери , Унай-Гайлхард ще интервюира десетки млади фермери в САЩ и Германия за тяхната лична история и за това как съобщенията за цифрова комуникация са повлияли на избора им за кариера. Тя смята, че липсват положителни примери за подражание на фермерите
Д-р Унай-Гайлхард планира също провеждане на дискусии относно използването на нови медийни инструменти – като интерактивни онлайн портали, блогове, онлайн селскостопанска комуникация, кампании за ангажиране на обществеността и услуги в социалните медии – за подпомагане на тези в началото на тяхната кариера и тези, които биха могли да започнат да се занимават със земеделие.
Променен модел на управление на фермите
Освен това начинът на управление на фермите се променя. Усъвършенстваните цифрови технологии и роботиката навлизат в някои ферми и младите фермери може да бъдат мотивирани от по-високотехнологичните, иновативни подходи към земеделието.
Надеждата на д-р Унай-Гейлхард е, че младите хора ще имат по-добър достъп до информация за селскостопанската кариера и ще преразгледат ползите, които се предлагат от нея и от начина на живот в селските райони.
