Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува анализ на производството на череши в България. Ето основните изводи от него:
- Производството на череши се променя под влиянието на нови разработки и технологии. Ограничаващи растежа подложки, нови сортове, разработването на средства за преодоляване негативните ефекти от климата, позволяват по-ранно влизане в плододаване, по-високи добиви, по-едри и твърди плодове. Следберитбената заготовка и маркетинга играят все по-голяма роля.
- Развитието в производството и растящото платежоспособно търсене от развиващите се пазари води до увеличаване на производството на череши в света до 3,1 млн. тона през 2015 г. – с 35% повече от рекордната 2013 г.
- Турция е безспорния глобален лидер в производството на череши и третия най-голям износител след САЩ и Чили. На Балканите този бизнес остава популярен и е силно застъпен още в Гърция, Румъния, България и Сърбия, а Албания го развива с бързи темпове.
- Черешопроизводството е един от най-атрактивните овощарски сектори в България. Делът на реколтираните площи с череши достига 24% от всички овошки през 2014 г. спрямо 17,7% през 2007 г. По обем на производството се нарежда на второ място след ябълките.
- България има своето място сред водещите производители на череши в света, но трябва да преодолее редица предизвикателства. Сортовата и възрастова структура на насажденията, използваните технологии и немарливостта на много от малките стопани предопределят основната част от продукцията да отива за преработка. Масовата череша, която се бере в България, не може да намери реализация на пазара за прясна консумация.
- Популярният с черешите си Кюстендилски край от години е в упадък със силно раздробена собственост на градините (среден размер от 8 дка), стари насаждения и сортове. Най-големият производствен район в страната е Югоизточния. Все по-голям интерес към създаването на нови насаждения се забелязва и в Северна България.
- България е част от общия европейски пазар – най-големият консуматор на пресни череши и един от най-платежоспособните в света. Месните производители имат възможност да се възползват от нови, но вече изпитани и доказани сортове, подложки, технологии за засаждане, формировки, средства за растителна защита.
- За успешната реализация на продукция за прясна консумация на премийни пазари инвестициите в сертифициране на качеството, охлаждане, калибриране, опаковка и маркетинг ще бъдат абсолютно необходими.
- За по-малките производители (под 50 дка) сдружаването единствено гарантира възможност за инвестиции в повишаване добавената стойност на продукцията.
- Ролята на държавата в подкрепа на сектора следва да бъде насочена основно към преодоляване на външните за него предизвикателства – по-лекия и евтин достъп до земя, вода, енергия, както и опазване на собствеността на производителите.
- Най-големият проблем, който се очертава в бъдеще, е липсата както на специализирана, така и на обща работна ръка, който ще се изостря тепърва.
Пълният анализ може да видите ТУК.
