Украинският продукт подбива цената на родната стока
Мирослав Маринов е от Долна Митрополия и от 1996 г. се занимава с пчеларство. Днес пчелинът му включва 300 кошера, 200 от които са на подвижни платформи. От три години обаче те не са излизали от стационарния пчелин заради нерегламентираното ръсене през пролетта и при цъфтяща растителност. „Проблемът е с препаратите, които използват. Те оставят полето без никаква трева. Слънчогледите от първия до последния са еднакви и равни, цъфтят 8-9 дни и не следят слънцето“, разказва Маринов. „Подвижното пчеларство стана нерентабилно, заради разходите, които трябва да се направят, за да се изкарат пчелите извън пчелина“. Но ползите от него са доказани. „От 30 до 40% се повишава добива при опрашването. При ягодата размерът на плода е много по-голям, когато е опрашена естествено“, коментира стопанинът. Ако пчелите са на място при насажденията и са отдалечени на 5-6 км от населеното място, добивите могат да се вдигнат със 70-80%.
През пролетта на 2019 г. той е един от пострадалите след нерегламентирано ръсене на земеделски площи в района, като са засегнати всички пчелни семейства. Има и пострадали хора. Според него 35% от пробите на мед в България са замърсени от неоникотини и глифозат, които се използват за третиране на площите при напаст от плевели или инсекти, а спазването на закона, макар и несъвършен, е много по-добре, отколкото търсенето на идеални условия.
При практикуването на подвижно пчеларство обаче рискът от контакт с наръсени площи е още по-голям. „Тези препарати изтощават имунната система на пчелите, оттам те са податливи на болести. Например, едно семейство, ако има акари, търпимата допустимост, докато настъпи смъртта на семейството, е 1500-2000 акара, но когато е комбинирано с вируси, 250-300 акара са достатъчни семейството да се ликвидира.“
Досега е купил 4,5 тона захар
Едно пчелно семейство за година за собствена консумация ползва 90 кг мед и 30 кг пчелен прашец, за да съществува. Всичко, което кошерът произведе над тези количества, могат да се използват за възнаграждение на пчеларя. „Ако вземеш много от стоковата продукция, страдат пчелите. Трябва да вземеш умерено, това, което е излишно, а не всичко и да подхранваш със захар след това“, споделя философията си Мирослав Маринов. „2018 година беше прилична. За нашия район имахме около 28-30 кг на кошер само от слънчоглед, което за България е смешен добив, но мястото ни е такова“, обяснява Маринов. От отравянето насам обаче семействата имат нужна от допълнително подхранване, за да могат да оцелеят. Затова и Мирослав Маринов е инвестирал средства в повече от 4,5 тона захар, които раздава на семействата. На 4-5 дни се дава по една хранилка, обяснява той.
Пазарът
2019 година в пчелина на Мирослав Маринов отдавна е обявена за нулева, тъй като в момента оцеляването и запазването на семействата е основната задача пред стопанина. За съжаление обаче пазарът на мед през годината не предвещава добър резултат. Основен проблем според него е влизането на украински мед в страната, който е замърсен от антибиотици и химикали, тъй като контролът там е занижен, но от друга страна в селското им стопанство все още не са навлезли новите препарати, които са още по-опасни за пчелите. Заради конкуренцията на по-евтиния чужд мед у нас се обявява цена от 3,80 лв. за килограм, а през миналата година изкупната стойност е била 4 лв. Цялата продукция обаче трябва да мине през преработватели, тъй като сам човек трудно би се справил с международния пазар. „Функцията на преработвателя е от тенекиите да го сипе в казан 1-2 тона и да го налее във варели, за което взимат по 40-50 стотинки на кило“, коментира стопанинът.
Майките са в основата на добрата практика
„В едно пчелно семейство най-важно е качеството на майката. Това е висшият пилотаж на пчеларството“, казва Мирослав Маринов. Около месец отнема процесът от излюпване до формиране на качествена пчела, която да води кошера. Това е една от практиките, които той развива до съвършенство и може да се похвали със собствена селекция от пчелни майки. На година произвежда по 500-600 насекоми, които използва за собствения си пчелин или пък раздава на други колеги.
Сам със семейството си
От повече от 20 години Мирослав Маринов се занимава с отглеждането и развитието на собствения си пчелин и може да се похвали с високо качество на меда и добрата си практика. „Един човек може да се справи с всички тези 300 кошера“, твърди той. Казва, че понякога работи по 12-14 часа на ден, а когато пчелинът навлезе в период на почивка, стопанинът се заема с поправката на кошери и инвентар. Предпочита да се справя сам с възникналите предизвикателства и казва, че само четири пъти е получил помощи от държавата – по мярката „де минимис“. От държавата не чака помощ, но настоява тя да осъществява контрол и да не пречи на работата на стопаните.
„Сега стана порочна практиката да се вземат от ЕС пари и да се правят пчелини. Има колеги, които не разбират пчеларството, как се започва от нулата и от всяко нещо се отделя и гради. Сега всичко е наготово, но след като мине 5-годишният мониторинг, всичко се продава. Допреди 3 години кошерите се продаваха по 350-400 лв., а сега са по 150 лв.“, казва със съжаление Маринов, но заключава, че за него пчеларството е „сладка работа“. „Във всеки кошер ситуацията е различна и това е интересното на пчеларството. Един има повече пило, един го е изнесъл в предния край, другият в задния, един складирал около пилото повече мед, другият няма никакъв. Картината е интересна и не е еднообразно и не е монотонно. Размишляваш при всеки един кошер и всеки ден учиш нещо. Няма пчелар в света, който да каже, че знае всичко. От всеки човек можеш да научиш нещо полезно“, твърди Маринов.
