Жътвата на ечемика започна в някои райони на страната към края на юни. Малко след това настъпиха и подходящи условия за пшеничните посеви, които достигнаха своята пълна зрялост и започна активната жътва на пшеницата. По предварителни данни се очакват много добри добиви, но това много зависи и от метеорологичните условия по време на прибиране на реколтата. Практиката показва, че има случаи, в които посевите се развиват оптимално и достигат добри показатели, но когато дойде време за жътва започват да се редуват валежни обстановки. В такава ситуация, техниката не може да влезе в полетата, защото машините не могат да се движат при по-кални условия и защото прибирането на мокро зърно крие рискове от мухлясване и прорастване.
При какви условия ще протече жътвената кампания тази година, какви количества валежи се очакват и защо през последните години зачестяват екстремните прояви на времето, разказа в интервю за Agrozona проф. Валентин Казанджиев, секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология.
Вероятността от градушки ще бъде повишена и през юли
„Според прогнозите на синоптиците от НИМХ, юли ще започне с предимно слънчево време, максималните температури ще са между 30 и 35°C. В следобедните часове ще се развива купеста облачност и на отделни места, главно в западните и планинските райони ще превали и прегърми. Около средата на първото десетдневие отново в цялата страна ще е предимно слънчево, а вероятността за валежи намалява; температурите ще са близки до обичайните за периода. През втората половина от първото десетдневие отново се повишава вероятността за валежи на повече места в страната, по-значителни по количество, с гръмотевични бури и условия за градушки”, заяви проф. Казанджиев.
“В началото на второто десетдневие въздушната маса над страната ще остане неустойчива, а вероятността за валежи, гръмотевични бури и градушки – повишена. Около средата и до края на десетдневието изгледите са за слънчево време през повечето дни в по-голямата част от страната. Изолирани следобедни валежи се очаква да има на по-малко места и да са с по-малка продължителност и количества. През третото десетдневие по-голяма е вероятността времето да е слънчево, сухо и горещо“, допълни още той.
Очаква се реколтата от овощни насаждения и лозя да бъде в оптимални граници
„Общото състояние на засетите слънчоглед и царевица, както и на овощните насаждения, предвид сравнително благоприятните условия през пролетта и зимата се развиват оптимално. Наблюдаваме добра реколта от ягоди и череши през тази година. Очаква се реколтата от овощни насаждения и лозя да бъде в оптимални граници, стига да няма процеси, които понякога унищожават реколтата дори изцяло.
Повече и по-големи по размер градушки
“Напоследък градушките са с по-голяма честота и с мощно развитие на градобитния процес. Ако преди 30 години градовите зърна не надвишаваха 20-30 мм понастоящем, в някои случаи, те достигат размерите на топка за тенис или от 5 до 7 см градови зърна. Подобни процеси има във Югоизточна Европа, Франция, Италия и те са резултат на модернизацията на индустрията, отделянето на парникови газове в атмосферата и не на последно място климатичните изменения и климатичните вариации, на които все по-често ставаме свидетели“, коментира агрометеорологът.
„Все още е рано да се направи сравнение между тази и миналата година. През 2021 г. градушки паднаха дори през август и унищожиха напълно зеленчуковата реколта на земеделските производители в Пловдивско“, допълни още той.
Екстремно засушени райони и необходимост от мерки за напояване
Екстремно засушени райони и необходимост от мерки за напояване„Към момента има условия за засушаване в Северозападна България – Видин и Кнежа, както и в районите на Сливен, Хасково, Любимец, Стара Загора, отчасти Ямбол и Чирпан. В тези райони засушаването е много силно и към настоящия момент трябва да се вземат мерки за допълнително напояване на селскостопанските култури. Настъпил е моментът в тези региони да се премине към изкуствено напояване за всички намиращи се в своя вегетативен стадии на развитие култури“, заяви проф. Казанджиев.
„Трябва непрекъснато да се следи фитосанитарното състояние на всички култури и трайни насаждения и при необходимост да се провеждат съответните агрохимически дейности“, съветва той.
