Както „Агрозона“ вече писа, районите с природни ограничения, различни от планински по мярка 13 вече са предефинирани. Новата методология бе представена по време на заседанието на Комитета по наблюдение на ПРСР. На първи етап страната ни определя районите на база конкретни критерии в три групи – климат, почва и терен. Данните за районите с почвени ограничения са изготвени от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“.
Към климатичните индикатори България е в критерия „сухота“. При почвите обаче има пет групи индикатори, като ние попадаме в четири от тях, сподели пред нас проф. Светла Русева директор на Института „Никола Пушкаров“. „Като учени сме на мнение че трябва да защитим всички почви в България, които знаем, че са с влошени агрономически характеристики и сме се борили за всички от тях“.
В първата група индикатори – много слабо дренирани – страната ни е защитила всички блатни почви. По втората група за слабо дренирани ЕК не е приела алувиалните почви, които са заблатени. „Все още нямаме пълно съгласие и за почвите с глиевидни характеристики. У нас това са именно псевдоподзолистите почви. Смятаме, че на всяка цена те трябва да влязат в групата на необлагедотелстваните, защото имат много силно глиенясал подторен хоризонт, който препятства дренирането или филтрацията на почвите“. В резултат на това през пролетта, много често през последните години и поради интензивните проливни валежи, тези почви се покриват с вода, което препятства всяко използване и те не могат да се обработват, каза проф. Русева.
Друга група са почви, свързани с каменистост и неблагоприятен механичен състав. Тук влизат тези с над 15 % каменистост на повърхността и в слоя, почвите с високо съдържание на пясък, глина и тези с вертични свойства. „Успяхме към почвите с вертични свойства да защитим и тежките глинести черноземи в Северозападна и Североизточна България, които имат същите характеристики и неблагоприятни агрономически свойства“.
Следващата група индикатори са плитките почви, които са под 30 см мощност от повърхността до почвообразуващата скала.
Последната група, която досега не бе включена са киселите и засолени почви. Там България е представила данни, удовлетворяващи ЕК, категорична е проф. Светла Русева.
“Въз основа на тази информация, която имаме за почвите, ние определихме всеки един от индикаторите, за които ви казахме. Европейското изискване е на дадено землище най-малко 60% от земеделските земи да бъдат засегнати от тези неблагоприятни критерии. Тогава даден район може да се определи като необлагодетелстван“.
На втория етап – при допълнителното прецизиране е приложен критерия „нормална производителност на земята“, базиран на бонитетната оценка. 6-а категория на земеделски земи в дадено землище е прагът на критерия, т.е. за землищата с почви над 6-а категория се счита, че не са с преодолени природни ограничения, допълни проф. Русева.
