Проф. Паскал Желязков, изпълнителен директор на БАБХ: Срокът за борба с АЧС ще се удължи

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
14 Минути

50 млн. лева похарчи държавата досега за борба с болестта

 

  • Проф. Желязков, кои са най-големите предизвикателства, които видяхте пред Вас, когато седнахте на стола на изпълнителния директор на БАБХ?
  • Този отговор го знае цялата страна – това е Африканската чума по свинете (АЧС). Едно много страшно заболяване, за което единственият начин за борба са организационните мерки и въвеждането на системи за биосигурност. Цялото общество сме свидетели, че мерките, които се предприеха след идването на министър Десислава Танева, дават резултат. Вече два месеца нямаме положителни случаи в индустриални ферми и в личния двор. През последните дни сме свидетели откриване на укрити прасета от граждани, на които им се струва, че борбата с АЧС ще протече пожелателно и всеки ще прави каквото си иска. Така чумата не се бори. Затова бяха унищожени откритите прасета на няколко места. Предизвикателството АЧС ще продължи и занапред.
  • Какъв процент от поголовието на прасетата е унищожен?
  • Досега (бел. ред – 19. 11, 2019) са унищожени между 130 и 140 хил. прасета.
  • Какви ще бъдат мерките по отношение на скритите от стопаните прасета. По-сериозни проверки ли ще има?
  • Ние не можем да забраним на хората да нямат прасета в личния двор или във фермите, но ще има ред. С промените в Наредба 44 се въвеждат ограничителни мерки – до 3 прасета в задния двор за лична консумация, до 200 прасета за угояване във фамилните ферми и до 10-12 свине майки във фамилните ферми. В личните дворове ще се отглеждат прасета след одобряване на помещенията, в които ще се отглеждат прасетата и тяхната регистрация в нашата система. Тези, които са подписали декларация и са получили по 300 лв., независимо, че са си регистрирали помещенията, нямат право една година да отглеждат прасета. Това са райони, в които имаше регистрирана АЧС. В другите райони не е така. Там след като бъдат регистрирани и одобрени, те ще могат да си отглеждат толкова прасета, колкото наредбата позволява.
  • Ще има ли някакви специални изисквания към тези помещения, които към момента не са актуални?
  • Не, но все пак трябва да бъдат масивни постройки. Не може някой да си скове една кочина от дъски. Едно от основните изисквания за отглеждане на животни е да се създадат условия за правилното им отглеждане, за хуманно отношение към животните. Трябва да има минимално количество площ за всяко животно. Това ще е едно от условията за регистриране на тези животновъдни обекти. Трябва да има помещения, където да се съхранява фуража. Трябва да са въведени мерки за биосигурност, да няма гризачи, защото те са най-честите приносители на заболявания. Трябва да има култура на животновъдството.
  • Във връзка с АЧС преди известно време имахте съмнения, че не всички ловци докладват случаите на умрели свине. Има ли промяна в мнението Ви?
  • Промяна няма. Продължавам да смятам, че много хора, специално от ловците, имат неправилно разбиране, че щом се намерят умрели свине или когато укриват такава информация, ние ще им спрем лова. Направиха се доста промени в тази насока. Груповият лов е забранен в рамките на един месец само в зоната от 1 кв. км около мястото, където са намерени умрели прасета с доказана АЧС. В другите територии – до третия и до осмия километър от центъра, ловът си продължава. Така че няма от какво да се страхуват. Лошото е, че в нашата страна дисциплината не е на много високо ниво и хората не изпълняват каквито разпоредби се вземат от страна на ръководните органи на държавата. Това неминуемо ще доведе до удължаване на срока за борба с АЧС.
  • Какво сочи в момента статистиката – колко са отстреляните диви прасета? Има ли случаи на АЧС?
  • Ние броим отстреляните диви прасета по броя на постъпилите проби в нашите лаборатории. Към момента в нашите лаборатории за АЧС са изследвани 10041 проби. Досега са установени 21 положителни проби. От постъпилите за АЧС проби 7282 са изследвани за трихинели. От тези проби 50 са положителни за трихинели. Останалите около 3 хил. вероятно са изследвани в други частни лаборатории, които ние не наблюдаваме пряко, но те също са акредитирани. Ние апелираме да не се изследват проби за трихинели в разни ветеринарни кабинети, в домашни условия под микроскоп, защото има такъв метод на изследване, но той обаче не винаги е на 100% сигурен.
  • Числото на отстреляните прасета нормално ли е?
  • Годишно в България се отстрелват около 30 хил. прасета. Засега няма голямо увеличение на бройката, но вероятно следващите месеци сезонът ще се засили, тъй като сега времето е топло, листата още не са опадали напълно и когато има много листна маса на дърветата, прасетата по-трудно се забелязват.
  • Ще се удължи ли ловният сезон предвид ситуацията?
  • В края на декември министър Танева ще събере всички институции, които имат отношение към ловния сезон и към АЧС, ще се направи оценка на това, което се случва през трите месеца, през които върви ловния сезон, и тогава ще се вземе решение дали да се удължава или не.
  • Обсъждат се промени в Наредба 44 и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Има много промени, които са свързани с биосигурността? Очаквате ли българите да станем по-дисциплинирани по отношение на всички болести, които са опасни за животните?
  • Тя дисциплината се насажда по два начина. Единият начин е, когато хората са по-информирани, повече четат, повече слушат. Надявам се, че няма да се стига толкова много до налагане на дисциплинарни мерки, хората ще разберат, че това, което се прави, е за доброто на всички. Мерките, които се разписаха в новите документи – ЗВД и Наредба 44 са именно, за да се подобри средата, в която ще се прави бизнес занапред, и в която ще се отглеждат животни. Много се разчита и на регистрираните ветеринарни лекари, които работят на терен, да се включат по-активно.
  • Имате проблем с кадрите. Как ще го решавате?
  • Проблемът с кадрите е много сериозен на всички нива. Проблемът не е само в държавната администрация. И в самата ветеринарна практика няма кадри. Средната възраст на хората, които работят със селскостопански животни, е вече над 50 години. За да се трудят в нашата система млади кадри е много важно заплащането. Средната заплата на служителите в Агенцията за цялата система е 1000 лв. Министър Танева се е заела сериозно с въпроса за повишаване заплатите на служителите в системата, за да могат да идват свежи попълнения.
  • Какви са мерките?
  • Ще направим някакво преструктуриране на самата система, но ако не постъпват хора, каквито и промени да правим, кадрите не достигат. Вторият момент, който ми прави силно впечатление е, че се наблюдава подмяна на професионалния статут на нашите служители. Когато се създаде БАБХ гръбнакът на тази агенция бе НВМС, в която 80% и повече бяха ветеринарни лекари. Сега в системата не постъпват ветеринарни лекари, а специалисти от други специалности, но ЗВД изисква за точно определена дейност служителите да бъдат ветеринарни лекари. И тук е големият проблем – че не идват ветеринарни лекари в системата.
  • Колко е недостигът?
  • Недостигът може би е някъде около 400 лекари в системата на БАБХ.
  • Това обхваща ли и официалните ветеринарни лекари?
  • Официалните ветеринарни лекари са на територията на всяка една община в България. У нас има 265 общини. Заедно с ръководителите на ОДБХ в цялата система на контрол по здравеопазване на животните имаме 380 човека. Средно на община се пада по един човек, което е крайно недостатъчно. Затова желанието на БАБХ и на МЗХГ да бъдат поне по двама официални лекари за всяка община. Наша задача е всяко животно в България, което участва в хранителната верига, да бъде под официален ветеринарен контрол, независимо дали е в големите ферми или в задния двор. Вторият проблем, който стои пред БАБХ, е нашата информационна система да изпълни предназначението си – да наблюдава епизоотологичното състояние на животните. Затова не трябва да има нито едно животно, което не е в информационната система, не е идентифицирано, за да може да се знае всеки един момент неговото здравословно състояние. Може би на колегите от практиката ще им бъдат дадени малко повече правомощия. Едно от моите виждания е, когато се колят животни за лична консумация в личния двор, ветеринарен лекар да присъства там или поне да прегледа животното. Наскоро завърши една мисия на ЕС, която проверяваше страничните животински продукти и тя установи някои пропуски в идентификацията на животните и тяхното движение към кланици, събирането и унищожаването на страничните рискови материали.
  • Всъщност какви са пропуските?
  • Не се вземат проби от всички животни, които трябва да се изследват. Ние плащаме на ветеринарните лекари по 10 лв. за всеки предаден мозък, но не всеки си прави труда да го прави това нещо. Второ, някои собственици на животни не информират ветеринарните лекари, които ги обслужват, че в този обект са настъпили такива обстоятелства, други пък въобще не бяха обхванати в нашата информационна система, тъй като много от фермерите нямат нагласи да работят с единични животни. Има какво да се направи.
  • Според промените в ЗВД ветеринарните лекари няма да могат да обслужват и голямата ферма, и задния двор?
  • То и досега беше така. Собствениците на големи свинекомплекси и сега поддържат няколко ветеринарни лекаря в зависимост от големината на обектите и тези колеги нямат време да се занимават с лечение на домашни животни. Сега това ще се запише в наредбата, за да бъде абсолютно задължително, защото някой човек може да си позволи да го наруши. Сега ще бъде забранено, защото щетите, които държавата понесе с АЧС, възлизат на 50 млн. лв. Това е много сериозна загуба.
  • Кои са другите болести, които застрашават българските стопани? Има ли опасност Скрейпи да влезе в страната?
  • Скрейпи и Лудата крава са специални заболявания. Те не се предават от животно на животно. В нашата страна, слава Богу, досега няма регистрирано заболяването Луда крава по говедата. Имаме регистрирани някои случаи на атипично Скрейпи, но те не са много, максимум по един случай на година. Скрейпи също е много интересно заболяване. Не може точно да се каже как се появява, как изчезва, но четох, че в Румъния се е появила и вземала застрашителни размери. Няма такова нещо. Не трябва да се плашат хората. Никой не е застрашен. Нашата страна също.
  • Има много закони, които търпят промяна. Има нов закон, който се написа – Законът за агрохранителната верига. Той ще успее ли да гарантира качествен контрол на храните?
  • И сега контролът на храните е качествен. С този закон се цели да се унифицира законодателството и да се събере на едно място, тъй като сега е разписано в няколко закона и няколко институции контролират този въпрос. През 2017 г. ЕС прие един нов регламент, който обединява т.нар. регламенти от хигиенния пакет, където е разписано как трябва да се осъществява официалният контрол. Сега това ще е в един регламент, който ще влезе в сила от 14 декември 2019 г., така че нашият закон е продължение на този регламент.

Интервюто можете да прочетете на страниците на брой 99 на списание “Агрозона” 

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА