Водещият приоритет при преговорите за новата ОСП за България са обвързаните производства
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. Агрозона, април 2013 г.
– Г-н Станков, Вие многократно заявявате, че животновъдството е приоритет. Казахте, че ще изготвите стратегия.
– Смятам, че най-напред трябва да започнем с това, което договорихме в Брюксел. Там определихме нашите преимущества, как да ги разработим, както и българската аграрна политика. Искам да направим така, че да кажем на следващото правителство: това са нашите приоритетни сектори, които трябва да се субсидират и да се поощряват по всички възможни начини. На първо място зърнопроизводството си остава като приоритет, защото е важно и значимо за България. Но е задължително да развием и слабите звена в земеделието, а животновъдството се оформя като такова и то във всичките си направления. Дори там, където считаме, че имаме малки успехи, както е с млечното говедовъдство, смятам, че проблемите са много сериозни. Задоволяваме горе-долу 50% от нашата преработвателна промишленост и се налага да внасяме мляко и млечни продукти отвън. Също така, не сме развили в достатъчна степен месодайното говедовъдство. То е много важно за преработвателната промишленост, а се налага 50-60% от червените меса да бъдат внасяни, за да поддържаме промишлеността. В овцевъдството нещата са трагични.
– Преди няколко години, когато стана ясно, че в България ще се произвежда все по-малко мляко, Ваш колега – професор по животновъдство каза, че географските условия у нас са подходящи точно за отглеждане на овце. Тогава защо през последните 10-15 години се наложи говедовъдството? Преди този период за българската трапеза предпочитано беше овчето сирене, а и се консумираше повече овче и агнешко месо?
– По тези земи винаги е имало милиони глави дребен рогат добитък – овце и кози. Така е, защото природните условия, даденостите и климатът тук са подходящи за тяхното отглеждане. Още при кан Тервел, първите търговски взаимоотношения са създадени на база на продуктите от овцевъдството. Най-напред се е търгувало с овчи кожи и восък. По времето на Османската империя, по-точно при управлението на Баязид ІІ, е имало силно развитие на овцевъдството. Данните, с които разполагам сочат, че никога не сме имали по-малко овце, отколкото в момента. Имало е колебания в развитието на сектора, като например непосредствено след Освобождението за кратък период и особено по време на Първата световна война, но след това много бързо нещата са се възстановявали. Българските търговци са били много находчиви и са намирали добри пазари. Тогава сме излезли на 4 континента с млечни продукти най-вече от овцевъдството. Най-традиционните са Бялото саламурено сирене и Балканският кашкавал, който се прави основно от овче мляко. След този период броят на овцете в България, в сегашните й граници, никога не е падал под 6 млн. Историята не помни подобно нещо. Сега те са едва 1 500 000.
– Как може да се обясни този срив, при положение че за производството на овче мляко няма дори квоти, нито специални хигиенни изисквания от ЕК?
– Намалението е неоправдано, защото има пазар за тези продукти. Освен това наистина няма квоти и ограничения. Може би се получи така, защото този вид животновъдство е много трудоемко. Също както много хора се отдръпнаха от отглеждането на зеленчуци, защото и там се изисква много труд и ежедневна ангажираност.
– Кой е пътят, по който фермерите могат отново да се върнат към овцевъдството?
– На първо място са стимулите, без тях няма да се получи. Трябва да има директно подпомагане и това е едно от нещата, които договорихме в Брюксел. Затова там толкова настойчиво поставих въпросите за нашите слаби производства и за подпомагането на обвързано производство. Когато нашата делегация уточняваше кой проблем да изведем на първо място за обсъждане на Съвета на министрите, аз се наложих да поставим обвързаното производство на първо място. Аргументът ми беше, че чрез него ще стимулираме животновъдството, зеленчукопроизводството, производството на плодове. За розопроизводството и тютюна има още някои въпросителни. Това е въпрос на следващите договаряния. Знам, че зърнопроизводителите като ме чуят какво говоря, ще кажат веднага, че са пренебрегнати, но истината е, че те са обезпечени с т.нар. СЕПП – единното плащане на площ, както и със схемата по агроекологичната мярка за сеитбообръщението. Така с обвързаното плащане, ние подсигуряваме животновъдството, зеленчуците и плодовете, което е много важно.
– А пазарите?
– Европа задоволява по-малко от 40% от потребностите си за овче месо, но пазарът иска по-едри трупове, от месодайни породи, каквито са френските и английските. Във Франция сме избирали животни за български фермери, но генофондът ни на месодайните овце е още много малък. А, за да изнасяме за Европа, трябва да направим партиди. Това означава много конкретна работа с овцевъдите, за да можем да направим едно по-голямо производство и когато подготвим партида, да можем да я изпратим на европейските пазари. Същото се отнася и за Арабските страни.
– Може ли един фермер да развива едновременно и млечно, и месодайно овцевъдство и по този начин да компенсира частта от годината, в която няма да има добив на овче мляко?
– Всичко може. Млякото е сезонно. В овцевъдството проблемът е, че има незавършено производство. Има един мъртъв период – от септември до Нова Година, когато овцете започват да се агнят. След това се отглеждат малките и през този период няма оборотни пари. Това е един от проблемите на тези фермери. Те трябва да осигуряват свежи пари за производството си точно чрез комбиниране на млечно и месодайно овцевъдство.
– Животновъдите, които се занимават с млечно и месодайно овцевъдство ще могат ли да разчитат през следващата ОСП на много по-адекватно подпомагане и какво ще бъде то?
– Да, ще могат, но още е трудно да се каже. Предстои отново ходене до Съвета на министрите на земеделието, който ще се проведе в Люксембург. Ние продължаваме преговорите и има още неща, които ще изясняваме. При всички случаи ще съсредоточим усилията си в тази насока.
– Казахте пред Агрозона, че ще искате удължаване на преходния период за млечно говедовъдство?
– Би трябвало да се удължи, защото загубихме много време и нямаме готовност да отговорим напълно на европейските изисквания.
– Може би наистина трябва да се направи някакъв компромис с малките и средни фермери?
– Това е едно от нещата, които също поставяме като приоритет. В договореностите, които направихме на този първи етап, това се споменава категорично. Поощрява се развитието на дребния и среден бизнес – малките и средни ферми, както и младите фермери. Голяма част от средствата, които ще се спестят от големите масиви за зърнопроизводството, заради ограничението или т.нар. „таван“ на субсидиите, ще се пренасочват към по-малките фермери и към по-слабите производства. На Съвета на министрите и в Европарламента се говори, че неоправдано са хвърлени много средства в едрото земеделие. Това е проблем на цяла Европа. В България много малък дял от субсидиите отива при дребните и средните фермери.
– Какво става с планинското животновъдство?
– За планинското животновъдство трябва да разработим специална програма. ОСП и нашата аграрна политика са все свързани неща. Ние трябва да направим нашите стратегии и да определим допълнителни мерки. Планинското животновъдство ще бъде приоритетно. Едно от нещата, които ще помогнат, е наредбата за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни. Тя вече е много по-облекчаваща. Поправките са изпратени за нотифициране в Европейската комисия. Документът ще даде възможност на фермерите да изградят малки помещения или предприятия за преработка на собствена продукция и/или малки магазини за директна продажба. Освен това ще се осигури възможност за продажби в съседни области и увеличаване на обема на количеството мляко, което ще се преработва. Също така се облекчават условията и изискванията за продажба на сурово мляко чрез млекомати.
– Как се коментира въпроса за тавана на плащанията в бъдещата ОСП?
– Ще има таван, защото всички министри на земеделието в ЕС споделиха това искане. Германия и Франция преди бяха против, но сега тяхната позиция е по-близка до тази на останалите страни, както стана и с Холандия и Дания. Забелязва се, че за първи път се приближават различните интереси. Чувства се една взаимна подкрепа.
– Какво ще кажете за овощарство, зеленчукопроизводство и розите? Специално розите не са получавали никакво подпомагане до този момент.
– Да, така е. Ако професията ми е свързана с животновъдството, то хобито ми е растениевъдството и то трайни насаждения и зеленчуци. Това правя с удоволствие в домашни условия. Живея в село Малка Верея до Стара Загора. Имам лозе, овошки, зеленчуци, така че това е моята слабост. За мен е унизително, че внасяме 90% от продукцията отвън. Ние се интегрирахме с Европа, но сме тотално дезинтегрирани в България. Затова говоря за хоризонталната интеграция, която трябва да направим. Зеленчукопроизводството и овощарството имат такъв проблем. Те не са се интегрирали хоризонтално и не се съюзяват. Имаме под 1% съюзяване в тези браншове. През 1984 г. сме произвеждали 525 000 т. ябълки. Сега са 40,4 т. за 2011 г. Производството на грозде пада от 1 700 000 т. на 244 000 т. Въпреки, че е определено като приоритет. А доматите, за чието производство сме учили останалите европейци, сега са 103 000 т, а сме произвеждали 904 000 т. Така че прави са хората, които ме коригираха, че 10% произвеждаме собствено производство, а останалите 90% идват отвън. Знаете ли, че в Турция оранжерии са разположени направо върху скалите. Зеленчукът, който се поризвежда там всъщност е тор и вода. И това е, което ядем. Турция, Македония и Гърция ни осигуряват доматите, които са къде по-добри при нас – като сортове, като условия, като вкусови качества. Нашата препоръка е сдружаване на производителите. Въпросите за подпомагането на тютюна и розопроизводството са предмет на допълнителни договаряния.
– Кога ще бъдат точно определени условията на обвързаното производство?
– Сега се водят разговори и се вземат решения на ниво Съвет на министрите. След това е посочено, че ще се проведе т.нар. „триалог“ Парламент – Съвет – Комисия. Тогава ще се вземат окончателните решения. На този етап договорихме 12% плюс още три за обвързаната подкрепа. Допълнителни 3% ще се дават и за протеинови култури, за да станат 15%. Много настойчиво поставихме тези въпроси. Имаше доста голяма съпротива от европейските страни, които искаха 7% за обвързано производство, но ако и ние бяхме на тяхното ниво по обеми на производството, сигурно и ние щяхме да сме на подобна позиция. Нашата страна трябва да влага повече средства, тъй като производството ни е слабо.
– Има ли вероятност България да загуби средства за следващата ОСП?
– Нямам такава информация. България и Румъния са единствените страни, които ще получат повече субсидии. При всички останали те се намаляват. По ПРСР се редуцират средствата с около 9% за всички, в това число и за България, но ние ще получим повече средства по Първи стълб.
– Браншови организации поставиха въпроса дали ще смените съветника по животновъдство, госпожа Пени Ботева, след като имате намерение да извършвате сериозни промени в сектора?
– Вероятно ще я освободя. Според мен трябва да се направи пълна ревизия на представителите на този сектор в Консултативния съвет. Основната причина е, че най-малките животновъди нямат никакво представителство, а там са най-големите проблеми. В съвета са защитени основно големите, а подходът към двете категории трябва да е различен. Не може да имаме същите изисквания към малките фермери, както към индустриалните. Напротив, трябва да им помогнем да оцелеят.
– Смятате ли, че ще успеете да направите това, което сте си поставили за цел за толкова малко време?
– Аз съм упорит човек. Зависи каква подкрепа ще имам, как ще работим с неправителствените организации и с браншовите съюзи. Надявам се, че ще успея и ще направя максималното. Времето е много кратко. Затова ние ще определим приоритетите, ще ги договорим в ЕС, ще направим стратегиите и следващото правителство ще продължи работата.
– Кой е пътят към успеха на българското земеделие и за задържане на хората в българското село?
– Упорита работа, съпричастие, разбиране на хората. Тази държава може да се развива само тогава, когато всички сме съпричастни, когато знаем какво искаме и знаем как да го постигнем – като се образоваме, въвеждаме иновации. В България има малко на брой, но много модерни ферми. Направихме една среща с животновъдите и аз съм доволен, защото големите, едрите производители, въпреки че критикуваха дребните, че са в сивата икономика, всички приеха, че и това животновъдство трябва да се развива, особено планинското. Положението със свиневъдството също е много зле. 1984 г. сме имали 4 500 000 свине, а сега те са около 560 – 580 000. Там също трябва да се работи. Само с белите меса стоят по-добре нещата, птицевъдството е най- добре развито от животновъдните сектори.
