Проф. Харолд ван Ес от американския университет Корнел работи в България по проекта „Опазване на почвите в България“ и заедно с българските си колеги от Русенския университет „Ангел Кънчев“ допринасят за това да се подобри отношението към здравето на почвите. В рамките на проекта, осъществен с подкрепата на Фондация „Америка за България“ в различни части на страната се демонстрират нови практики за обработка на почвата.
Професор ван Ес, работите по проекта „Опазване на почвите в България“ от 2014 г. В кои части на България работите и какво е състоянието на почвите в тези области, по Ваши наблюдения?
Проектът започна преди 4 години. В началото съсредоточихме вниманието си върху запазване на качествата на почвата и предотвратяване на ерозията, а сега работим по-всеобхватно върху здравето на почвата. Поставихме начало на проекта в Северна България заради сътрудничеството с Русенския университет и опитите, които направихме с тях бяха съсредоточени в този регион. Тази година проведохме семинари и полеви посещения и в други части на страната – централната и южната. Така разширихме обхвата на проекта в географско отношение.
Наблюденията ми са, че българските почви по естество са много продуктивни. Те са с добро качество, но през последните десетилетия са деградирали поради интензивна употреба. Ерозирали са, значително уплътнени и бедни на органична материя.
Промени ли се отношението на българските фермери към здравето на почвите в течение на проекта?
Да, много. Промените в отношението към почвите отнемат време. Първо е необходимо да се проведат разговори за това какви са проблемите и какви са възможните решения. През последните 4 години проведохме редица семинари и събития, голяма част от които в Русе. Смятаме, че фермерите все по-ясно осъзнават колко е важно да имаш здрави почви. Успяхме да ги накараме да се замислят за това как да подобрят качеството на почвите.
Какви са вашите основни препоръки, за да съхраняваме почвите и да повишим плодородието им?
Когато се грижим за здравето на почвите, трябва да мислим холистично за комбинация от практики – коя е най-подходяща да се приложи в едно стопанство зависи от конкретните условията в него. Понякога съветваме фермерите да използват ивична обработка, друг път безоранната технология, или пък комбинация от двете. Смятаме също, че покривните култури са добре приложими в условията на България. Отглеждането на различни култури в определен сеитбооборот подобрява състоянието на почвите, както и използването на покривни култури или органичен тор.
Върху какви нови изследвания работите?
Работим върху разширяване на традиционните почвени анализи, които измерват химичните показатели и РН. Здравето на почвата освен химични, има физични и биологични характеристики. Когато говорим за биология на почвата гледаме организмите, които се намират в нея, както и съдържанието на протеини и активен въглерод.
Когато говорим за физичните качества на почвата, отчитаме стабилността на агрегатите в нея. Това е важно за развитието на кореновата система и за превенция на ерозията. Отчитаме също уплътняването на почвата и способността да задържа вода. Така обогатихме традиционните тестове с анализ на физични и биологични качества.
Умеят ли българските фермери да използват предимствата на почвопокривните култури?
По мои наблюдения много фермери в България вече се научиха да използват предимствата на 
почвопокривните култури. Това е важно, защото тези производители експериментират с покривни култури, знаят кои да използват и кои не са толкова ефективни за вашите условия. Считам, че тези фермери могат да бъдат полезни и на други свои колеги.
Какво показахте на българските студенти и земеделски производители по време на семинарите, които проведохте в страната?
Говорихме с тях за това какво прави почвите здрави, за различните компоненти на почвите – физичния, биологичния и химичния. Защото ако търсите решения за здравето на почвите, трябва да разберете какви са проблемите във всяко едно от тези измерения.
Разкажете ни за работата си с български земеделски производители. Как те ви помагат да напредвате в изследванията си и научната си работа?
В рамките на проекта работим с фермери, под ръководството на проф. Георги Митев от Русенския университет. Нашият подход е да работим на територията на реално действащи земеделски стопанства, вместо на опитни полета в университета. Установихме, че много от фермерите наистина се интересуват от тази технология. Фермерите развиват мисленето си, използват технологията на ивичната обработка или покривни култури, или използват компост. Има също така български фермери, които са много прогресивни и могат да бъдат отличен пример за други производители, които искат да научат нови техники.
