‘- Проф. Дулева, какви са основните цели, които са залегнали в проектонаредбата за изменение и допълнение на Наредба 6 за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детските заведения?
– В областта на детското хранене на национално ниво се прилага пакет от наредби за осигуряване на здравословно хранене в детските ясли, детските градини и в училищата. През последните години се натрупаха нови знания и научни доказателства в областта на храненето, които Европейският орган по безопасност на храните, Научният комитет по хранене, СЗО и др. обобщиха в поредица от становища. Нашият екип направи преглед на последните научни публикации и актуализира физиологичните норми за хранене, въведени през 2005 г., което наложи съответно промяна и актуализация в наредбите за здравословно хранене. Те имат за цел да осигурят нормален растеж, развитие и физиологични потребности от енергия и хранителни вещества на децата във отделните възрастови групи. Наредбата за здравословно хранене на децата в детските градини бе обсъдена обществено и всички писмени становища са разгледани и им е даден отговор. Някои рационални предложения бяха приети. Сред новостите в наредбата е една много съществена промяна, която отразява новото виждане в съотношението между белтъци, мазнини и въглехидрати в дневния хранителен прием. Във възрастовата група 3-7 години леко е намален общия енергиен прием за деня, което е от порядъка от 150 до 200 ккал, като се увеличава относителният енергиен дял на белтъците, запазва се нивото на енергийния дял на мазнините, тъй като при децата те имат много съществено значение, намалява се леко количеството на въглехидратите в общата структура на менюто за деня. Паралелно с промените в наредбата сме подготвили и рецептурник, в който съществена част е ръководство за осигуряване на здравословно хранене, предназначено за хората, които работят в кухните и над 450 рецепти, които дават възможност компетентното лице да състави менюто за децата.
– Какво ще се промени на практика?
– Нашите задачи, на специалистите по хранене и диететика, бяха да определим изискванията, критериите към отделните групи храни и да осигурим адекватно физиологичните потребности на децата. Например, едно от изискванията към млякото и млечните продукти да са с ниско съдържание на сол и захар, не се допускат имитиращи млечни продукти, айранът да се приготвя на място и да бъде без сол. Допуска се единствено и само чисто месо, без видими тлъстини, без кокал, без кожа при пилешкото. Ако се използва мляно месо, то да не е кайма, защото тя е продукт на мляното месо и към нея се включват допълнително подобрители и подправки. Не допускаме колбаси като основно ястие, а пък за подкрепителните закуски може да се използва само филе и шунка, които да не са формовани, да нямат механично отделено месо в тях, да имат определено съдържание на сол и мазнини, което е минимално. По отношение на хляба имаме изискване да бъде приготвен по утвърден стандарт, съществува стандарт и за брашното – бяло, типово и „Добруджа“. Сега приключваме стандартите, които се отнасят за пълнозърнести и ръжени хлябове. Рибата пък трябва да бъде филетирана, без кости и кожа. Не се допускат миди, стриди, морски дарове заради риска от по-бързо разваляне и алергии. Искахме рибата да се предлага само прясна, но се съобразихме с постъпилите мнения от страната, че в малките населени места няма да могат да приложат това изискване отново и допуснахме по изключение да се използва замразена риба. Посочили сме по какъв начин да се намаляват солта, захарта и мазнините при приготвяне на храната. Напълно са изключени хидрогенираните и честично хидрогенирани масла. Има много конкретни изисквания за всяка група храна, което дава възможност тя да бъде максимално здравословна. Надявам се, че и фирмите, които снабдяват детските заведения с продукти, ще бъдат достатъчно коректни да спазват изискванията.
– Как храненето на децата е регулирано в европейските страни?
– Определянето на физиологичните норми за храненето на децата е на база на публикации на становища на Европейския орган по безопасност на храните, които са общовалидни за всички европейски страни. Оттам нататък всяка държава решава по какъв начин ще осигури здравословно хранене на децата в детските заведения и има различни подходи, които са въпрос на национално решение. Няма общоевропейски регламент, защото има специфики и традиции в храненето в отделните държави.
– Кога се очаква новата наредба да започне да действа?
– Наредбата е на финалния етап, тя е разгледана, обсъждана е многократно, подготвено е становище и от юристите на МЗ, мина общественото обсъждане, което е задължително. Остава само стъпката да бъде публикувана в Държавен вестник.
– Какви са наблюденията Ви във връзка с теглото на децата в тази възраст?
– В България от 2008 г. съществува едно много добре структурирана и системна здравна политика, която стартира с разработване на препоръки за здравословно хранене. Имаме значителна промяна по отношение подобряване качеството на предлаганите на храни, а също така активностите по здравословно хранене стават все по-важни за детските заведения и училищата. Ние сме част от една европейска програма за наблюдение на затлъстяването при деца, по която работим съвместно със СЗО, и току-що приключихме четвъртото проучване, което е при деца в 1 клас при национална представителна извадка, като всеки път изследваме по 3500 деца. Към момента наблюдаваме задържане на относителния дял на децата със затлъстяване, което е много сериозен напредък. В много стратегически европейски документи основната цел е да се задържи нивото на затлъстяване сред децата и след това евентуално да започне обратния процес. При нас между 1998 и 2008 г. имаше двойно увеличение на затлъстяването. При някои възрастови групи вече имаме и обратна тенденция на намаляване на затлъстяването особено изразено при момичетата. Все още е висок относителния дял на затлъстяване сред децата, например при 7-годишните е между 12% (при момичетата) и 15% (при момчетата), но това, че се наблюдаваме задържане на нивото, без увеличаване, е много добър резултат.
Проф. Д-р Веселка Дулева, дм, е Началник отдел “Храни и хранене“, Национален център по обществено здраве и анализи и национален координатор по Хранене и диететика към Министерство на здравеопазването.
