Проф. д-р Казанджиев: Времето все по-дълго се задържа топло

Лилия Александрова
Лилия Александрова
2 Минути

 

Времето все по-дълго се задържа топло. „100 години ако се върнем назад, климатът също се е променял, но промените не са били съизмерими с продължителността на човешкия живот. Тогава периодът на промени е бил по-продължителен, докато сега ние в рамките на един човешки живот можем да установим, че в детството ни климатът е бил един, когато навлезем в зряла възраст, той става друг, а когато хората вече са на преклонна възраст, изглежда по по-различен начин. Това е динамиката на климатичните процеси.“, това каза за „Агрозона“ проф. д-р Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

„Ето защо моите изследвания са съсредоточени върху климатичните аномалии, които представляват краткосрочни промени във времето, които се отклоняват от един предишен период, който ние ползваме като еталон.“, допълни той.

Еталонът за научните изследвания се определя от Световната метеорологична организация (СМО). Засега той е 1961-1990 г., по думите на проф. д-р Казанджиев. В момента обаче тече сериозна дискусия в СМО и по време на конгрес проведен през 2019 г. е предложено новият период на съвременен климат да бъде 1986-2010 година. Това все още не е прието и ние не можем да се позоваваме на тези решения на конгреса. „Поради това учените продължават да се позоваваме на периода 1961-1990 г. Ако бъде приет за еталон периодът 1986-2010 г., промените ще бъдат нищожно малки.“

Съвременното земеделие не може да бъде самоцелно, каза проф. д-р Казанджиев. Необходимо е то да бъде свързано с изследванията в областта на физиологията, генетиката, агрометеорологията. Защото прецизното земеделие и прецизното фермерство са свързани с процеси на моделиране на растежа, развитието и продуктивността на екосистемите. „Моделите, с които ние разполагаме, във всеки момент в конкретните условия, дават данни дали растението се развива нормално или се развива изпреварващо или изостава в развитието си, и какви агротехнически действия трябва да предприемем.“, каза още проф. д-р Казанджиев.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА