С разхищението на храни прахосваме питейна вода, вредим на околната среда и предизвикваме нежелани последици за климата. Освен това разхищението на храни струва изключително скъпо. Това каза проф. д-р Георги Георгиев, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига по време на по време на кръгла маса на тема „Обсъждане на борбата със загубите на храни в България“. На събитието присъстваха представители на различни заинтересовани страни-участници в хранителната верига. Целта на кръглата маса е да бъдат предложени начини за решаване на проблема с разхищението на храни у нас, каза проф. Георги Георгиев по време на откриването на кръглата маса.
Проблемът заема важно място в политиката на всички държави. Той е свързан с намаляването на влиянието на хранителните системи върху околната среда, посочи зам.-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов. Той очерта международната правна рамка, в която България е задължена да изпълнява задължения свързани с климата и мерките за опазване на околната среда.
ООН изисква до 2030 г. в глобален мащаб да се намали наполовина разхищаването на храни на глава от населението на ниво търговия на дребно и домакинства и да се намалят загубите на храни по хранителните вериги. България, както Европейският съюз и всички негови държави членки, се ангажира за постигането на тази цел, признавайки необходимостта от борбата срещу загубите и разхищаването на храни. През последните години у нас започна предприемането на отделни инициативи по проблема.
Междуведомствена работна група разработва проект за Национална програма за превенция на загубите на храни за периода от 2019 г. до 2024 г., с цел да се отговори на необходимостта за намаляване на загубите и разхищаването на храни, да се подпомогне постигането на съответната цел на ООН и да се осигури платформа за приноса на всички заинтересовани страни. Програмата представя практически решения, които да послужат за предприемане на съгласувани действия от участниците по хранителната верига.
„Нека да научим децата си да ценят храната. Нека да намалим отпадъците на нашата трапеза.“, призова зам.-министър доц. д-р ЯнкоИванов.
Разхищението на храни е свързано с прахосването на ценни природни и икономически ресурси и това се отразява на околната среда. Генерират се значителни емисии парникови газове, което се отразява на климата. Необходимо е да ограничим разхищението на храни, защото само така можем да имаме устойчиво производство на храни, заяви д-р Светлана Черкезова, директор на дирекция „Оценка на риска по хранителната верига“ в Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
В края на март 2019 г. Европейската комисия трябва да приеме методология, с която всички държави членки могат да измерят разхищението на храни. Към момента такава няма и данните за размера на проблема са само прогнози и преценки на експертите.
