Все по-малко млади хора искат да се занимават с аграрна наука
- Проф. Ганева, какви са основните приоритети на ИЗК „Марица” през последните години и как преодолявате коронакризата, която засегна цялата икономика?
- Институтът по зеленчукови култури ”Марица” изпълнява научна, научно-приложна и обслужваща дейност в областта на селекцията на зеленчукови култури и картофи и технологиите за отглеждането им. Селекционната програма се реализира основно чрез прилагане на класически методи. Все по-широко обаче са застъпени и модерните биотехнологични подходи и молекулярни техники, които значително оптимизират и съкращават селекционния процес. Създадените сортове и хибриди се отличават с висока продуктивност, съчетана с добри вкусови качества, високо съдържание на натурални антиоксиданти и устойчивост на болести, неприятели и неблагоприятни фактори на околната среда (засоляване, засушаване, високи температури). Не малка част от усилията на учените са насочени в посока съхраняване и поддържане на богатия генофонд от ценни образци и стари български сортове.
В технологично направление се разработват агроекологични и технологични решения за производство на зеленчукови култури с цел опазване на околната среда и здравето на човека. Усъвършенстват се системите за интегрирано и биологично производство, осигуряващи устойчиво и конкурентно развитие на зеленчукопроизводството.
В Института функционират модерно оборудвани лаборатории по тъканни култури, контрол на качеството, физиология, имунитет на вирусни болести, цитология, молекулярна биология, фитопатология и ентомология и агрохимия. Извършват се анализи и диагностика на почви, растения, води и се изготвят препоръки в полза на производителите на зеленчукова продукция.
Важен етап от развитието на ИЗК „Марица“ е участието на учените в национални и международни проекти, с помощта на които е осъвременена научната инфраструктура, а значителна част от учените са специализирали във водещи европейски научни центрове. Епидемичната обстановка затрудни изпълнението на международните проекти, но се научихме да комуникираме и онлайн.
- Обърнаха ли се българите отново към собствените си корени, върнаха ли се на село, започнаха ли да отглеждат повече продукция със собствените си ръце?
- Наблюдава се увеличение на хората, които никога не са се занимавали със земеделие да проявяват желание сами да отглеждат зеленчукови култури. Недоволството от нискокачествена продукция стимулира отглеждането на зеленчуци, предимно на малки площи в домашните градини. Любителите-градинари търсят стари български сортове, купуват необходимите семена, земеделски инвентар, получават консултации и наистина успяват. Радват се на богата и качествена продукция. Други много бързо се отказват. Разбират, че това не е лесно начинание. Необходим е много ръчен труд и постоянни грижи.
- Кои са най-атрактивните сортове зеленчуци за пазара с марка ИЗК „Марица”?
- ИЗК „Марица“ предлага семена от основните зеленчукови култури. Интерес има към новите сортове домати „Розово сърце” и „Алено сърце”, пипер „Ивайловска капия”, „Стряма”, градински грах „Марси”, зеле „Пълдинер”, броколи „Искра”, фасул „Еврус” и др. Търсят се и по-стари сортове, доказали се през годините с изключително добри вкусови качества – доматите сорт „Идеал”, „Миляна”, пиперът „Сиврия”, „Български ратунд”, краставиците „Гергана”, лукът „Асеновградска каба”, „Испанска каба”, празът „Старозагорски 72”, зелето „Кьосе” и „Балкан”, пъпешите „Хибрид 1”, „Хибрид 15”, „Победител”, грахът „Пулпудева”, фасулът „Чер старозагарски” и др.
- По какви нови сортове се работи в момента в Института?
- Към момента очакваме признаването на 4 нови сорта зеленчукови култури и един сорт картофи. Кандидат-сортовете домати „Прометей“, краставици „Тереза“, градинска тиквичка „Бистра“, пипер „Десислава“ и картофи „Евредика“ са преминали успешно двугодишни изпитвания за Различимост, хомогенност и стабилност (РХС) в Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).Очакваме да бъдат разглеждани от експертна комисия и при положителен резултат, те ще бъдат патентовани. Произвели сме ограничени количества семена, които предлагаме с цел реклама.
- Какви са съвременните тенденции в разработването на нови сортове? Търсят ли се по-устойчиви на болести или обратното – търси се чистата автентичност?
- Автентичността е важна, обикновено е свързана с вкусовите качества. България се слави с най-вкусните сортове зеленчуци. Разбира се, че всеки селекционер иска неговият сорт да съчетава добив, качество, устойчивост и вкус. За да задоволи изискванията на производителите, преработвателите и консуматорите, селекцията се стреми да предложи нови сортове за различните производствени направления – за свежа консумация, за промишлена преработка, за ранно, средноранно и късно производство. Високото качество е свързано преди всичко с биологичната стойност, външния вид и вкуса. Основна задача на селекцията е повишаването на природно съдържащите се антиоксиданти в плодовете.
Създаването на линии и сортове толерантни/устойчиви към болести и неприятели ще редуцира или премахне необходимостта от третирания с пестициди, които унищожават полезната фауна. Селекция на линии и сортове с понижени изисквания към хранене на растенията ще намали количеството на използваните минерални торове. Селекция на линии и сортове с понижени изисквания към напояването допринася за опазване на водните ресурси. Всичко това ще допринесе за опазване на околната среда, получаване на по-чиста и безопасна храна и ще подобри здравето на хората.
- Имаме ли български сортове, които могат да се справят с постоянно променящия се климат?
- Зеленчуците се справят успешно с промените на климата, имьат сравнително добра адаптивна способност и широк ареал на разпространение. Има голямо разнообразие от наши сортове и интродуцирани. Българските сортове са създадени при нашите почвени и климатични условия и са с добра адаптивна способност. Работим по търсенето на геноизточници и създаването на линии и сортове толерантни/устойчиви на високи температури и засушаване.
- Конкурентни ли са българските сортове зеленчукови култури на световния пазар или могат да се реализират само у нас?
- Българската селекция е създала не малък брой сортове зеленчукови култури, известни в целия свят. Създадените български сортове отговарят на всички изисквания за добив и качество и са достойни конкуренти на чуждите. Всички нови сортове зеленчукови култури, преминали успешно изпитване в ИАСАС, се вписват в Европейската сортова листа и могат да се търгуват на европейския пазар.
- Търсят ли се от производителите нови култури и какви са те или експериментатори са само малките стопани в личните си градини? Накъде се ориентира производството на зеленчуци у нас?
- През последните години има интерес към така наречените нетрадиционни зеленчукови култури – аспержи, манголд, девесил, артишок, кейл, пак-чой и др. Търсят се предимно от малки стопани за личните си градинки. Едно от новите направления в Института е разработването на технологии за тяхното отглеждане.
- През последните години се забелязва динамика в производството на зеленчуци – някои култури увеличават площите си, други пък намаляват. Отглеждането на кои култури е най-перспективно?
- При големите производители това е свързано основно с получаването на субсидии за определени култури. Голяма част от производителите се съобразяват и с пазара. Ориентират се към по-малко рискови, изискващи по-малко ръчен труд и по-малко растително-защитни мероприятия. Най-трудоемките култури от зеленчуците остават индетерминантните домати и пипера.
- Как се прави наука в България днес и има ли много млади специалисти, които се насочват към ИЗК „Марица”?
- В България научните кадри в областта на земеделието намаляват, а има нужда от тях. Все по-малко млади хора искат да се занимават с аграрна наука. Възможности за развитие има. Средствата за наука през последните години се увеличиха, но стипендиите и заплатите остават ниски. В ИЗК „Марица“ има млади специалисти, но имаме трудности с намирането им. Благодарение на разработваните проекти, младите учени имат възможността да специализират във водещи научни институти, да придобият опит и нови знания, които да приложат в своята работа.
