България е на второ място в Европа по относителен ръст (с 32%) на площите, върху които се отглежда земеделска биопродукция (като процент от общата земеделска земя). Първа в класацията е Руската федерация с ръст от 70%, а Хърватия е след нас с ръст от 23%. Страната ни е на седмо място по ръст на био площите в абсолютни числа (хектари) след Руската федерация, Испания, Италия, Франция, Турция и Словакия. По брой на биологичните производители България е на 13 място (3 893 производители).
В края на 2014 година общо 43.7 милиона хектара са били обработвани биологично, което представлява ръст от почти 0.5 милиона хектара според предишното проучване (данни от 2013). Австралия е страната с най-голямата биологична земеделска площ (17.2 милиона хектара, от които 97% са използвани за пашуване), следвана от Аржентина (3.1 милиона хектара) и САЩ (2.2 милиона хектара).
Данните са от годишния доклад „Светът на биологичното земеделие“ – 2016 (с данни от края на 2014). Докладът е изготвен от Изследователския институт по биологично земеделие (FiBL) и Международната федерация на движенията за органично земеделие (IFOAM – Organics International) и бе официално оповестен на 10 февруари в Нюрнберг на Биофах – 2016, най-голямото изложение за биопроизводство в света. Проучването е направено от голям екип изследователи, а участникът от българска страна е д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“, съобщават от Фондацията.
От 2004, когато десет нови страни се присъединиха към Европейския съюз, площите с биологично земеделие са нараснали със 72% (в Европа: 78%) – от 5.9 милиона хектара през 2004 до 10.3 милиона хектара през 2014. Страните с най-много площи с био земеделие са Испания, Италия, Франция и Германия. Близо 27,6% от площите в света с биоземеделие са в Европа и в тези четири страни в десятката на страните с света с най-много биологични земеделски площи.
2,4% от земеделските земи страна в Европа е биологична. В осем страни повече от 10% от земеделските площи са био, страните с най-висок дял био площи са Лихтенщайн, Австрия, Швеция и Естония.
По данни, предоставени от FiBL и AMI, Компания за земеделска пазарна информация в сътрудничество с IFOAM EU през 2014 биологичният пазар е нараснал с близо 7,6% до стойност повече от 26 милиарда евро. Потребителите в ЕС отделят 23,9 милиарда евро за биологични храни.
Страните с най-висок процент потребление на биохрани на глава от населението през 2014 са Швейцария (221 евро), следвани от Люксембург, Дания, Швеция, Лихтенщайн, Австрия и Германия. Делът на биохраните на пазара с храни е най-висок в Дания (7.6 %), Швейцария (7.1 %) и Австрия (6.5 %, 2011).
