Господин Абровски, в дневния ред на Комисията по земеделие за втори път ще се постави въпросът за стратегическия план, както и за тавана на плащанията в селското стопанство. От какво е продиктувана тази активност и какви са основните изводи от информацията, която получихте досега?
Темата е изключително важна за цялото българско общество, защото след реформата от 2018 година, Европейската комисия предложи новата визия за селскостопанската политика, едно от най-важните неща в нея е свободата на страните-членки да вземат сами решения. И тъй като в рамките на стратегическия план, който нашата държава трябва да изготви, следва да се отстоят доста национални позиции, аз прецених, че е хубаво да започнем съвместна работа с Министерството на земеделието, храните и горите. Точно поради тази причина стартирахме в Комисията с таваните на плащанията. Дали ще има таван или не – зависи от решението на българския Парламент, какво ще бъде записано в Закона за подпомагане на земеделските производители.
Вече имахте едно заседание на Комисията по тази тема, каква информация получихте от първата среща с министър Бозуков?
Аз бях меко казано притеснен от това, което ни беше обяснено, че от 2018 година до юни месец 2020 година не е имало никаква инициатива за изготвяне на анализ по какъв начин ще се отрази таванът на плащания върху българското селско стопанство и икономиката въобще. Не трябва да забравяме, че нашето земеделие не само ни храни, но и една голяма част от субсидиите през рентите влизат в стокооборота на нашата държава. Затова такъв анализ е жизненоважен. Той ще касае не само земеделците, а и българската икономика. Разбира се, преди да вземем такова решение, ние сме длъжни да огледаме всичко, а за тази цел ни трябва анализ.
Заради приемането на актуализирания бюджет на първо четене в петък не успяхме да работим в Комисията по земеделие. Поради тази причина взехме единодушно решение да насрочим следващото заседание със същия дневен ред за вторник от 16 часа.
Тогава ли очаквате министърът да отговаря на вашите многобройни въпроси?
Не само аз, цялото българско общество го очаква. Заседанието ще бъде изключително важно, защото от МЗХГ ще представят редица национални приоритети, които трябва да бъдат разгледани от Парламента и след това да бъдат взети като национални решения, а таванът е само едно от многото. Предвидили сме изслушване на министъра.
Освен това утре ще чуем неговото мнение и като принципал на българската гора по проблемите в тази сфера.
Какви ще бъдат последиците за страната в случай, че не сме изпратили в Брюксел нашият стратегически пландо 1 януари 2022 г. ?
Имиджови, но срокът би трябвало да се спази, когато имаме една нормално и правилно работеща администрация. Дори и да не сме готови навреме, никой няма да ни вземе парите, никой няма да откаже на България да приеме стратегическия и план.
Аз лично бих разглеждал този срок по-скоро като инструктивен, но разбира се ще бъде много лошо в имиджово отношение за държавата ни. Ако се стигне дотам, по-добре да закъснеем, но да предадем един прекрасен стратегически проект, отколкото да бързаме и да представим документ, изпълнен с грешки и Комисията да ни го върне.
Още на първото заседание поставихте въпроса, че Комисията по земеделие и народните представители трябва да си върнат правата за вземане на окончателните решения. Кои са националните въпроси, за които Комисията по земеделие задължително трябва да даде своето становище като цяло, а не само за стратегическия план?
Аз разделям нещата на две – тези, които са с европейско финансиране и тези, които касаят чисто българските правила. Земеделието не е само работа на полето. Около него има много допълнителни дейности.
И ето един пример кое е важното за законодателната власт. Миналата седмица имах редица срещи с браншови организации, на които представих един от приоритетите на ПП „Има такъв народ“ в сектор „Земеделие“.
Имам амбицията да направим отделна глава в Закона за устройство на територията, която да касае строителните дейности, които извършват земеделските производители в своите земи. МЗХГ никога няма да направи една такава инициатива, защото то контролира земеделците, но в същото време те са много далеч от този тип дейност, която е присъща за други министерства. Ето затова казвам, че законодателната инициатива и воля на Комисията по земеделие са изключително важни.
Ще дам и друг пример. Ние отчайващо имаме нужда от поземлена реформа, не от механично събиране на закони в един кодекс, както имаше идея да бъде направено. Трябва ни реално работеща система, която да дава сигурност в поземлените ни отношения и разбира се, дълготрайност. Системата на споразуменията беше създадена като временна мярка, ако не бяхме влезли в ЕС, едва ли щеше да съществува. Приложихме я заради плащанията. Това беше временна мярка, но тъй като решава проблемите на Министерството, придоби траен характер. Но, ако питате голяма част от земеделските производители, най-лошото време за тях през годината е когато трябва да се правят споразумения. Защото, как правиш инвестиции я, в напояване, когато не знаеш дали тази земя, която обработваш тази година ще ти се падне догодина пак при споразумение. Това са неща, за които ние трябва да започнем да работим и да ги отстраняваме. Когато казвам, че за мен законодателната инициатива на Министерският съвет е по изключение, а не правило, заложено в Конституцията имам предвид точно такива ситуации. Едва ли Министерството на земеделието ще започне да си причинява такъв тип главоболия, за да решава такъв тип трудности на земеделците, които не са проблеми на самото ведомство.
Имаме и отчайваща нужда да направим Закон за браншовите организации. Никой не желае да го прави поради простата причина, че тези неща акумулират проблеми.
С кои браншови организации успяхте да проведете срещи?
За съжаление, отрасълът е изключително раздробен и поради тази причина има десетки различни браншови организации. Миналата седмица започнах със сектор „Плодове и зеленчуци“. Във вторник възнамерявам да проведа още няколко и със сектор „Животновъдство“, но срещите ще продължават, защото бих искал да чуя всички проблеми и всяка гледна точка.
Много от проблемите избухват в последно време. Свиневъдите например са в много тежки състояние. С тях ще се срещнете ли?
С всеки бранш ще проведа среща. Просто са толкова много, че не мога да ги направя веднага. Трябва да мине малко време.
Какво искат при срещите земеделските производители?
Пари. В пленарна зала казах, че земеделците са направени зависими от европейските средства, а не както е сега на Запад – зависими от пазара. Нашите производители трябва да започнат да работят за потребителите.
За да може един животновъд да се чувства добре, той трябва да получава адекватна цена на млякото си. А за да получава тази цена, трябва да има съответното търсене, а за да има търсене, е необходимо да има потребление. Българският потребител е изключително консервативен. Той консумира български кашкавал и българско бяло саламурено сирене. При положение, че търсенето го има, а а има слаб интерес към прясно сурово мляко, това означава, че някъде по средата връзката се къса. Моята амбиция е тя да бъде регулирана.
Какво предвижда актуализацията на бюджета по въпроса с парите за бранша? Земеделието изглежда отново не е в дневния ред на финансовото ведомство.
Земеделието никога не е било на дневен ред. Вече гласувахме окончателно промените в бюджета. От парламентарната трибуна казах на министъра на финансите, че не знам той дали си дава сметка какви сигнали отправя Министерският съвет към животновъдите, производителите на плодове и зеленчуци и като цяло към всички земеделски производители. А те за мен са много странни. И поради тази причина между първо и второ четене в качеството си на народен представител, заедно с колега от моята парламентарна група, внесох предложение в проектозакона за изменение на държавния бюджет, за да бъдат включени 110.5 млн. лева за селското стопанство. Основното перо, по което могат да бъдат дадени средства е временната мярка за Ковид-19. Защото за пръв път в историята на България, откакто е член на ЕС имаме право да даваме де минимис, а той е свършил, както и всички държавни помощи. Ще видим какъв бюджет ще подаде Министерството на земеделието.
Есента започва процедурата по бюджет 2022. Как ще се преборите за повече средства за земеделието при подобно отношение?
Аз не виждам причина за тревога. Защото, ако не бъде приет навреме държавният бюджет, това означава, че януари месец в хазната ще има за харчене 1/12 от средствата, които са определени за 2021 г. А имайте предвид, че бюджетът за 2021 година беше доста щедър. Което и да е друго правителство, което дойде ще му бъде добре.
Освен за земеделците, лошото отношение към отрасъла не е ли сигнал и към българските потребители да продължат да консумират чуждестранни продукти, защото български няма да има?
Искам да благодаря на моите колегите от бюджетната комисия и икономическия екип на ИТН за предложението за намалението на ДДС за плодове и зеленчуци от 20% на 9%. Много хора са говорили за подобна промяна, но това е първият акт, който в действителност е внесен в деловодството на Парламента. Едно е да говориш, друго е да предложиш. Направихме го, за да има повече български плодове и зеленчуци, защото въпросът не е само в цената, а и във възможностите на българския производител. Надявам се, че догодина родното производствот ще бъде по-голямо. Промяната се прави, за да се даде глъгка въздух на зеленчукопроизводителите.
Ще ви стигне ли обаче времето за решаване на един толкова сериозен въпрос?
Ще направим всичко възможно да бъдат приети в рамките на този Парламент, ако се окаже обаче че неговият живот е по-кратък, тъй като сме изключително последователни, ще го внесем предложението и в следващия.
В такъв случай мислите ли за по-нисък ДДС на хляба, а и на всички храни?
Всяко нещо с времето си, но от някъде трябваше да се започне и това са плодовете и зеленчуците. Нека видим как са финансите на държавата и ще водим този разговор отново.
