Насадете ги на групи по 10-12 стръка от сорт
Трудно е да се намери цветар, който поне веднъж в живота си да не се е възхищавал на фееричния цъфтеж на рододендрони и пиренови растения. Ако мечтаете и вие да украсите своята градина с тези забележителни растения, ви съветваме първоначално да се запознаете с някои от тайните им на отглеждане, за да може в бъдеще да избегнете някои разочарования и всяка година да се наслаждавате на парада на краските, формите и ароматите.
Представителите на семейство Пиренови – рододендрон, калуна и ерика, придобиват особена популярност сред цветарите у нас в последните години, благодарение на широкия асортимент от посадъчен материал, който се внася от страните в Западна Европа.
Видовете и сортовете на тези забележителни растения в разсадниците са многобройни, така че можете да подберете съответния асортимент, за да получите непрекъснато цъфтяща градина от ранна пролет до късна есен. При това тези храсти се вписват прекрасно в градина с всякакъв стил – от японска до средиземноморска или класическа. В каменната градина или на брега на водоема също ще се намери място за тези красиви растения.
При условията на умерен климат нормалното развитие и цъфтеж на рододендроните и калуната изискват от цветарите знания за спецификата на засаждане, а също така и по-нататъшни грижи. В природата тези растения се срещат основно на кисели торфени почви в райони с достатъчна влажност на въздуха и почвата, с това се обуславят и техните изисквания към мястото на засаждане и в градината.
Правилно подберете посадъчния материал
За да може растението да ви радва със своя цъфтеж на младите цветари препоръчваме да се снабдят с видове и сортове, които са специално предвидени и приспособени към условията на съответния участък. За тази цел предварително трябва да узнаете в каква местност сред природата се развива видът, и ще можете ли вие да му осигурите подходящите условия. Ако никога не сте отглеждали рододендрони, ерики и калуни си струва да започнете с видови растения. Ако вземете сортови, особено тези от питомници с по-мек и влажен климат, където те са отглеждани по метода на хидропониката, ще ви е трудно да осигурите на своите питомци комфортно съществуване, особено ако сте начинаещ цветар.
Как и къде да ги засадите
Обща нужда за всички пиренови се явява киселата, леката, водопроницема почва, в която не застоява вода. Ако почвата на участъка ви не е кисела, в посадъчната ямка, която се изкопава по-голяма, отколкото са корените на растенията, е необходимо да добавите кисел торф с рН 2-3 примерно 25 л на 1 квадрат. Нивото на киселинност на почвата за пиреновите растения трябва да е рН 3,5-4,5. Слабокиселата или неутрална почва трябва редовно да се подкиселява. За тази цел можете да внесете сяра (40 г на 1 квадрат) или веднъж на 7-10 дни да полеете участъка с вода с подкиселяващ разтвор при норма 2-3 мл на 1 л вода. Най-добре пиреновите растат на иглолистен торф или смес от иглолистен торф с пясък, стърготини, иглички. Въздухопроницаемостта на тежката глинеста почва се подобрява, като я размесите с пясък, торф или компост. На дъното на посадъчната ямка си струва да направите дренаж от керамзит или камъчета, на слой 10-15 см, тъй като тези растения не понасят застояването на вода.
Калуната, като правило, расте на открити места. А рододендроните в природата често съставят подлесът под по-високите дървета. Тях трябва да засаждате само на разсеяна сянка около високи дървета и храсти (най-добре хвойнови – борове, ели, лиственица, туя, хвойна и др.), като обърнете внимание и ги засенчвате по време на обедното слънце. В пълна сянка, направена от огради или постройки рододендроните няма да успеят да цъфнат.
Калуните и ериките изглеждат ефектно не самостоятелно засадени, а на групи по 10-12 броя от един сорт на разстояние около 30-40 см между храстите в зависимост от изискванията на сорта. Веднага след засаждане полейте обилно и мулчирайте почвата около растенията с борова кора, смесена с угнили стърготини от хвойнови породи или торф, за да защитите растенията от плевели и да запазите влагата в почвата.
Как да се погрижите след засаждане
При умерените условия на нашия климат рододендроните страдат от летните горещини с ниска влажност на въздуха и изсушаващия мразовит вятър при малоснежна зима.
Желателно е да поливате всички растения от семейство Пиренови с дъждовна, снежна или изворна вода, тъй като водопроводната вода съдържа хлор и варовик. Особено внимателно използвайте водата от извори, като предварително проверите нивото на твърдост. Ако е нужно да омекотите водата на 10 л поливна вода добавете 3-4 мл оксалова или лимонена киселина. В горещото време е полезно вечер да дъждувате короната или да опръскате храста. Рододендроните се торят три пъти в сезон: преди цъфтежа, веднага след това, в края на юли-началото на август със специални торове за пиренови.
Тъй като рододендроните имат повърхностна коренова система, не се препоръчва да разрохквате под тях, а с плевелите можете да се борите най-ефективно с помощта на мулчиране на кръга около корена. Рододендроните практически не се нуждаят от резитба освен за премахване на повредените и сухи клонки, а също така за скъсяване на дългите филизи за придаване поддържан вид на храста.
Калуните е добре да подрежете след цъфтежа през есента или в ранна пролет, а ериките – веднага след цъфтежа. При това филизите се срязват под прецъфтялото съцветие, като се стараете да захванете колкото се по по-малко стара дървесина.
Нека цъфтежът не престава
Едва снегът си е отишъл и в градината ви цветове ще покаже червената ерика (Erica carnea), която се развива добре на слънце и полусянка, в добре дренирана хумусна почва с пясък. Тя е по-подходяща за нашия климат, тъй като не изисква кисела почва.
Малко по-късно започва да радва очите и многогодишната андромеда (Andromeda polifolia) – вечнозелен, нисък и гъст храст с височина до 25 см с кожести ланцетни листенца. Нейните многобройни розови топчести цветове се разтварят през май-юни. Добре расте на слънце, но понася и полусянка. Андромедата е достатъчно мразоустойчива и устойчива на болести.
От средата на пролетта до началото на лятото цъфтят рододендроните и касиопеята (Cassiope), която също предпочита влажни и кисели почви на полусянка. В края на юни-началото на юли започва с цветовете си да радва очите шиловидната брукенталия (Bruckenthalia spiculifolia) – вечнозелен компактен храст, който напомня ериката с височина до 15-20 см и до 50 см в диаметър с многобройни родови цветове в класовидни съцветия, разположени на върха на филизите. Това е достатъчно мразоустойчив вид, който расте добре както на слънце, така и на полусянка. Тогава започва да цъфти и лежащата гаултерия (Gaultheria procumbens) и теснолистната и широколистната калмии (Kalmia angustifolia и Kalmia latifolia).
От края на юли до октомври цъфтежът продължава с многобройните сортове обикновена калуна (Calluna vulgaris). Всички тези забележителни растения могат да създадат отделна пиренова леха или да се отглеждат в съчетание с други растения в смесената леха под дантелената корона на дървета или в алпинеума, по брега на водоема или в лехата с други цъфтящи и листнодекоративни видове. Особено хармонично пиреновите изглеждат на фона на хвойновите в съчетание с големи камъни и декоративни посипки.
Кои са най-любимите видове
Не всички знаят, че вместо често продаваните вечнозелени рододендрони за мразовитите и малоснежни зими е по-добре да си вземете не по-малко красивоцъфтящите листопадни видове: рододендрон Шпиленбах (Rhododendron schlippenbachii), дуарски рододендрон, канадски, камчатски и други подобни, които също могат да растат на открити, слънчеви участъци при достатъчно овлажняване.
Днес могат да се преброят повече от 300 сорта обикновена калуна (Calluna vulgaris) – основно това са растящи във вид на вечнозелени ниски храсти, стелещи се по земята, с височина от 10 до 35-40 см.
В зависимост от сорта, те могат да имат не само цветове с различна окраска от бяло до пурпурно, но и пъстри листа – сиви, жълти, оранжеви, а някои сортове (особено през зимата) имат почти червен цвят, което също удължава декоративността им. Сортовете калуна се различават не само по височина и багри, но и по време на цъфтеж – едни започват да показват красотата си още в началото на август, други продължават щафетата през септември-октомври, като при това цъфтежът им продължава в рамките на няколко месеца.
Най-добре се прихващат 2-4-годишни храстчета, които са отгледани в контейнери, като подходящо е да се снабдите с тях през пролетта.
Укрийте ги през зимата
Вечнозелените видове и сортове трябва да се укрият през зимата. Широките храсти се рододендрони е добре предварително да са събрани и вързани, за да не ги счупи мокрият сняг, като отвътре се изолират с борови или елови клонки, след това се прави малка конструкция от дървени рейки, а отгоре се нахвърля агровлакно или чували. Краищата се закрепват с камъни или пък с шпилки в земята.
Калуните трябва да се мулчират и да се укрият с елови клонки. Зимното укритие по правило се сваля постепенно в мрачен ден, за да може растението да се проветри и в същото време да не бъде изгорено от пролетното слънце.
Още за селското стопанство четете в брой 108 на списание “Агрозона” 
