Транспортирането на живи животни на дълги разстояния трябва да е крайна мярка, заяви председателят и съосновател на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията)
Преди няколко седмици 47 крави загинаха след двуседмично мъчение на границата между България и Турция. Ужасяващият случай отново постави на дневен ред въпроса за необходимостта от спешни промени в европейското законодателство относно транспорта на животни. Сдружение “КАЖИ” настоява за незабавни мерки за предотвратяване на подобни трагедии и за подобряване на условията на живот на животните по време на транспорт. Agrozona.bg разговаря с Петя Алтимирска, председател и съосновател на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията). Това е първата българска организация, посветена на защита на животните в индустриалното животновъдство и популяризирането на етичен и устойчив начин на живот. През 2016 г. Алтимирска напуска частния бизнес и се отдава изцяло на обществено полезна дейност по застъпничество за по-хуманно законодателство за животните.
Какви според Вас са основните причини за продължаващите проблеми с транспорта на животни на дълги разстояния, въпреки съществуващото законодателство?
Основната причина за продължаващите проблеми с транспорта на животни е, че тaзи дейност остава напълно скрита за обществото, политиците и хората, от които зависи адекватната защита на животните. Камиони, натъпкани със страдащи животни, в ужасяващи условия, пътуват по пътищата на Европа, платно до платно с автомобили с безгрижни семейства и хора, нямащи ни най-малка представа за това, което се случва само на метри от тях. Ако хората можеха да видят какво се случва в тези камиони, да погледнат в очите на животните, вероятно транспортът на животни почти нямаше да съществува.
Смятате ли, че настоящото законодателство на ЕС е достатъчно ефективно, за да гарантира хуманно отношение към животните по време на транспорт?
Категорично, настоящото европейско законодателство не е на необходимото ниво. Необходим е много по-строг регламент, чрез който да се избегне ненужното страдание на животните. Много научни становища, становища на Европейския парламент и Европейската сметна палата, както и волята на милиони европейски граждани, показват, че е дошъл моментът да превърнем транспортирането на живи животни в крайна мярка.
Пътуванията на дълги разстояния не трябва да бъдат разрешени, независимо от крайната цел (за клане или за отглеждане) и не трябва да съществуват дерогации, тъй като те създават предпоставки за заобикаляне на забраната и за удължаване на пътуванията. Ограничението на времето за пътуване трябва да е до не повече от осем часа за свине и преживни животни (говеда, кози и овце) и до не повече от четири часа за домашни птици и зайци. Уязвимите животни като неотбити телета, бременни женски и животни, въобще не трябва да се превозват с цел търговия, дори по изключение. Търговията трябва да спре да се основава на превоз на живи животни.
Какви са основните предизвикателства пред контролните органи при осигуряването на спазването на изискванията за благосъстояние на животните по време на транспорт?
Това е много хубав въпрос, който може да се зададе и на самите контролни органи. От гледна точка на това, което наблюдаваме ние като организация, проследявайки ситуацията за транспорта на животни, можем със сигурност да кажем, че българските контролни органи не разполагат с достатъчен капацитет, който да гарантира хуманното отношение по време на транспорт. Заради това често се допускат пропуски с точността на документацията, сложната логистика, състоянието в самите превозни средства, които в почти всички случаи на разследвания от организациите, не отговарят на необходимите изисквания (липса на вода и вентилация, пренаселеност, твърде високи или ниски температури, замърсяване, не функциониращи съоръжения, болни, наранени или мъртви животни и много др.).
Проблеми са също недостатъчно високите санкции за нарушенията, трудностите при трансграничната координация и проверките на контролните органи от различните държави и не на последно място много често срещаното противоречие между икономическите интереси на собствениците и благосъстоянието на животните, когато контролният орган обикновено дава приоритет на икономическите ползи, а стандартите за хуманно отношение се пренебрегват.
Каква роля могат да играят неправителствените организации като “КАЖИ” в борбата за подобряване на условията на транспорт на животни?
Въпреки че никоя гражданска организация не може да замести държавата в отговорността й за гарантиране хуманното отношение към животните, дейностите на гражданските организации могат да бъдат от решаващо значение за по-доброто бъдеще за животните. Нашата роля е да покажем на хората онази част от проблема, която обикновено остава скрита за обществото, да мобилизираме активни хора и експерти, които да съберат факти, да ги анализират, да формулират решението и да го представят на хората, от които зависи да се променят разпоредбите на национално и европейско ниво. Това е цивилизованият подход, който се прилага от всички европейски организации за животните, ангажирани с прекратяване на негативните последици от нехуманния транспорт върху животните. Всъщност този подход се прилага за всички сфери, в които целим положителни промени.
Какви са Вашите очаквания относно бъдещето на транспорта на живи животни на дълги разстояния в Европа?
Лично аз, но и много мои колеги сме уверени, че въпреки трудностите в съвременния свят, хората в Европа имат много висока чувствителност към страданието на животните и обществото както в ЕС, така и в България е готово да приеме мерки, които да превърнат транспортирането на живи животни в крайна мярка.
Как оценявате общественото отношение към отглеждането на животни в клетки в България и в сравнение с други европейски страни?
След успешното провеждане на Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“ през 2019 г. стана ясно, че европейските граждани не са безразлични към случващото се в индустриалното животновъдство и настояват за премахване на една от най-жестоките практики към животните – клетъчното отглеждане. Повече от 1.4 млн. подписа бяха събрани за забрана за клетъчно отглеждане на всички селскостопански животни в Европа (птици, прасета, телета, пъдпъдъци, патици и гъски). Над 170 организации от целия ЕС се включиха в тази инициатива.
Това показа наистина високото ниво на ангажираност от страна на гражданите на страните – членки. Въпреки не толкова силната кампания у нас, бяха събрани почти 18 хил. подписа. Най-добре, отношението на българите към клетъчното отглеждане на животни може да се види в социологическите проучвания. Две от тях са направени периодично през 2021 и 2023 г. и показват, че 89 % от запитаните считат, че не е морално отглеждането на кокошки носачки в клетки, след като има по-хуманни варианти. През 2023 г. тези хора вече е 89,4%. Друго проучване от 2023 г. показва, че близо 70% от българите смятат, че България трябва да подкрепи постепенното прекратяване на индустриалното отглеждане на животни в клетки и отглеждането им в по-здравословни и хуманни условия – както и в други страни от ЕС.
Смятате ли, че потребителите са достатъчно информирани за различните методи на отглеждане на животни и за влиянието им върху благосъстоянието на животните и качеството на храните?
Няма как потребителите да са информирани по темите за реалността в животновъдството, по простата причина, че това не е в интерес на самите животновъди и търговци. Огромната част от тази дейност, особено в индустриалното животновъдство, остава скрита за потребителите и сте не могат да проследят целия път на животинските продукти от фермата до трапезата. Обикновено това, което се показва и което се дебатира публично, е само пасищното животновъдство, което е много малък дял от общото за страната. След това се прескача един много голям и съществен период от условията на отглеждане и умъртвяване на животните и се преминава директно към преработката на животинските продукти.
Друг въпрос е, че много продукти не предоставят достатъчно информация върху опаковката си относно метода на отглеждане (напр. свободно отглеждане, клетъчно отглеждане) или влиянието върху качеството на продуктите и хуманното отношение към животните. Съществуват и манипулативни етикети с описания, които представят идилична картина на животновъдството. Като например, по рафтовете на българските магазини може да срещнете кутии за яйца с етикет на кокошка върху зелена трева с надпис “яйца от щастливи кокошки“, докато в същото време яйцата вътре са от клетъчно отглеждани кокошки, които никога не са виждали почва, трева или небе и съвсем не са щастливи, защото живеят целия си живот на площ колкото един лист А4, затворени в клетки, без дори да могат да разперят крилете си.
Медиите също не помагат за показване на обективната реалност за животновъдството, като то се представя по начини, които подчертават позитивни и привлекателни аспекти, с цел да изградят положителен образ на продуктите и индустрията. В множеството реклами на животински продукти от индустриални ферми се идеализира фермерския начин на живот, показват се ферми с пасищни животни, зелени ливади и семейни стопанства, асоциация за естественост, автентичност и здравословен начин на живот, докато в същото време нито един от продуктите от индустриални ферми не идва от животни, които са виждали свежа трева или открито небе
Какви са основните пречки за преминаването към по-хуманни методи на отглеждане на животни, като например свободното отглеждане на кокошки?
В настоящата политическа обстановка у нас, основна пречка е липсата на постоянно работещи политици, които да се обединят около изграждането на национална стратегия за постепенно премахване на клетъчните системи в птицевъдството. Привидно изглежда, че това е от полза за производителите, които използват все още такива системи, но това със сигурност не е от полза за устойчивостта на техния бизнес и за икономиката на страната.
Тенденциите в Европа, а и корпоративните тенденции показват, че пазарът на яйца от клетъчно отглеждане се свива, заради етичните корпоративни ангажименти и националните забрани на все повече държави. Това би довело до увеличена конкурентоспособност на производителите с алтернативни системи без клетки и съответно намаляване на цените до нива, в които потребителите ще трябва да избират между яйца на една цена, но с различна етична стойност. Докато в същото време, голяма част от пазара за производителите на клетъчни яйца ще остане недостъпна.
Какви мерки могат да се предприемат от държавата, за да стимулират прехода към по-устойчиви и хуманни системи за производство на храни?
Производството на храни преди всичко трябва да е базирано на високи стандарти за хуманно отношение към животните, по-здравословно за хората, полезно за биоразнообразието, за работещите в селското стопанство и съобразено с най-новите предизвикателства от промените на климата.
Всички ние трябва да променим нагласите си и да намалим консумацията на месо, като преминем към хранене, което е по-полезно за нас, за животните и за бъдещето на планетата. Възможностите за растително хранене трябва да бъдат лесно достъпни за хората.
Държавата ни трябва да участва активно в реформирането на Общата селскостопанска политика с цел да се подкрепят земеделските стопани при въвеждането на по-устойчиви методи за производство на храни и по-високите стандарти за хуманно отношение към животните. Търговията с продукти от животински произход от страни извън ЕС трябва изцяло да отговаря на стандартите , установени от законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните. Не трябва да съществуват правни изключения, които да позволяват продукти, получени от животни, отглеждани чрез жестокост, да бъдат внасяни на пазара на ЕС.
Изследванията на клетъчно базираните храни (произвеждане на животински хранителни продукти директно от клетъчни култури) трябва да бъдат стимулирани, за да може да се гарантира тяхната здравословност и безопасност. Развитието на производството на клетъчно базирани храни играе ключова роля в разработването на алтернативни източници на храна, устойчиви на предизвикателствата от климатичните промени. Това е нов и бързоразвиващ се сектор, който безспорно ще заеме значителен дял от икономическото развитие в целия свят.
Какви са Вашите очаквания за развитието на алтернативни източници на протеини, като например насекомите, и какви са потенциалните им въздействия върху животновъдството и хранителната система като цяло?
Фермите за отглеждане на насекоми (за човешка консумация и за други комерсиални цели) са животновъдни обекти, аналогични на тези от индустриалното животновъдство. За съжаление, този сектор търпи развитие, въпреки недостатъчните научни изследвания за възможните вредни въздействия върху биологичното разнообразие, околната среда, човешкото здраве, биосигурността и благосъстоянието на животните. Съществува изобилие от важни въпроси по тези теми, които все още не са намерили отговор, а общественият дебат е крайно недостатъчен. На този етап липсва информация, която да гарантира безопасност за хората, околната среда и животните от тази дейност.
Какви са основните предизвикателства пред развитието на веганството и вегетарианството в България?
В свят на изобилие от информация, достъп до разнообразна храна и еволюционно развиваща се емпатия е съвсем нормално веганството и вегетарианството да бележат ръст. За съжаление, в България няма обективна система, която да покаже какъв процент от населението не се хранят с месо и не ползват животински продукти. Не е така обаче в другите европейски държави. Например, в Германия, едно от последните проучвания показва, че повече от 10% от хората са вегетарианци или вегани. В България този процент едва ли е чак толкова висок, но е напълно възможно да надминава 5%. Този факт е важен, защото той показва, че тази голяма група хора е ощетена от държавните политики.
Например, в държавните столове – детски градини, училища, университети, болници, учреждения липсва възможност за избор на меню без животински продукти. Няма национални регулации за етикиране на продуктите без съдържание на животински съставки, както и изисквания към търговците за отбелязване на веган и вегетарианските продукти в търговските обекти. Липсват национални кампании за разясняване на ползите за здравето и за околната среда от намаляване консумацията на животински продукти.
Липсва национална политика за приоритизиране развитие на устойчив земеделски сектор, за сметка на индустриалното животновъдство. Още един морален казус е, че животновъдството е един от най-субсидираните сектори на национално и европейско ниво. В същото време все по-нарастващата група вегани и вегетарианци са принудени да субсидират с данъците си екологично и етично спорен сектор като животновъдството. Едно от решенията по този въпрос е пренасочване на публичните средства към устойчиви и растителни земеделски практики.
Какви са Вашите препоръки към потребителите за това как да направят по-съзнателен избор на храни?
Един от най-лесните начини за етично потребление е когато застанем пред продукта да се опитаме да си представим неговия път от природата до рафта пред нас. Ако информацията за продукта показва, че този път е непрозрачен, дълъг и в него има морално, етично и екологично спорни етапи, то по-добре да не го купуваме.
Няколко правила, които препоръчвам са: Избирайте по възможност растителни продукти органични или био. Подкрепяйте местните производители. Проверявайте етикетите за сертификати за устойчиво производство (например био, свободно отглеждане или Fair Trade). Намалете консуматорството и разхищението на храна. Информирайте се и търсете информация за това как се произвеждат храните, които купувате, и избирайте производители, които спазват високи етични и екологични стандарти. Лично аз, когато купувам, избягвам да купувам пакетирани в пластмаса храни и напитки, както и избягвам да купувам продукти с твърде много съставки.
Какви са Вашите очаквания за бъдещето на животновъдството в България и в света?
Бъдещето на животновъдството, както в България, така и по света е пряко свързано с постоянно променящата се политическа, климатична и социална обстановка. С две думи – несигурно. Има няколко неща, които обаче са безспорни – внедряването на нови технологии, развитието на сектора на алтернативните протеини и все по-нарастващото осъзнаване за въздействието на животновъдството върху климата, здравето и животните, което ще ускори глобалната тенденция към намаляване на консумацията на животински продукти.
