Глобалните пазарни сътресения поставят българските фермери пред сериозни предизвикателства, сподели пред Агрозона земеделецът
„Събитията около новите мита на САЩ внасят несигурност, която вече усещаме и тук. Най-големият риск не е моментният спад в цените, а непредвидимостта на пазара, точно когато започваме инвестиции в тор, семена и гориво. Падането на пшеницата до $5.20/бушел и волатилността при царевицата поставят под съмнение рентабилността при някои технологии. Освен това, промените в търговските потоци могат да натиснат европейските пазари допълнително, ако американските стоки търсят агресивно нови канали.“
Това сподели за Агрозона Петьо Киров, който се занимава със земеделие от 18 години. Той обработва хиляди декари, прилагайки no-till и регенеративни практики. Освен това, подпомага колеги фермери като консултант в областта на устойчивото земеделие и оптимизацията на производството.
Киров обясни защо наложените митра могат да имат дефлационен ефект – обратното на масовите очаквания.
„Много от големите анализи се фокусират върху краткосрочното повишение на цените от митата, но ефектът в реалната икономика често е обратен. Когато Тръмп удари митническа стена, той създава несигурност, която забавя инвестиции, търговия и потребление. Това ограничава ликвидността и намалява търсенето – а това е дефлационно по същността си.
На суровинния пазар това се изразява в:
– спад на цените на зърнени и маслодайни култури;
– временен отлив на спекулативен капитал от агрокомплекса;
– засилено предлагане на евтини обеми при отслабнало търсене.
Киров съветва родните земеделци да не се поддават на паника, но и да не подценяват сигналите. Няколко конкретни съвета:
– Работете с бюджетна рамка по консервативен сценарий, не по оптимистичен.
– Хеджирайте, когато цените се покачват временно – това може да е кратък прозорец.
– Следете политиката и геоикономиката толкова, колкото и прогнозата за времето.
– Обменяйте информация помежду си – точно сега опитът и данните имат най-голяма стойност.
