Кристиян Михайлов: Автоматизацията и роботизацията в земеделието са ключът към осигуряването на прехраната на населението в бъдеще
Вторият онлайн агросеминар от кампанията CAP Green Zone, посветен на новата Обща селскостопанска политика, постави акцент върху темата за автоматизацията в земеделието. Домакин на събитието бе УНСС, а гост-лектор – Кристиян Михайлов, съосновател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARA). ПАРА обединява над 50 компании в различни сфери, както производители, така и системни интегратори и стартъпи, като дейността й е фокусирана върху две сфери – индустрия и образование.
Модератор на събитието бе проф. Юлия Дойчинова, ръководител катедра “Икономика на природните ресурси”.
Ръст на инвестициите в сектора
Ръст на инвестициите в сектора„Инвестициите в автоматизация и роработизация през последните 5 г. възлизат на милиарди долари и се увеличават все повече с всяка изминала година. Причината за това е, че младото поколение не иска да работи в сферата на земеделието, тъй като го приема като мръсно и непривлекателно. Това води до засилена автоматизация“, заяви съоснователят на ПАРА.
Очаква се пазарът, свързан с автоматизацията и оборудването в сферата на аграрната роботика да достигне близо 200 млрд. долара до 2027 години. „Той буквално ще експлодира през следващите години“, допълни Михайлов.
Увеличаващо се население и необходимост от повече храна
Проучванията в сферата на земеделието, свързани с увеличаващата се популация на света и нарастващата нужда от по-висока производителност на храна са много. Очакванията са, че до 2050 г. населението на света ще се състои от над 9,5 млрд. души.
„По данни на ФАО, до 2050 г. ще се увеличи със 60% нуждата от това да добиваме различни видове култури. Любопитно е, че само половината от калориите, които се добиват на полето, стига до крайните потребители под формата на храна, останалата част се усвоява за биогорива и хранене на животни. За да достигнат 2200 калории до нашата трапеза е необходимо да бъдат изгорени 19000. Това е огромна загуба, за която автоматизацията може да спомогне да се намали“, заяви Кристиян Михайлов.
„По препоръка на Организация на обединените нации (ООН) до 2030 г. загубата на ресурсите, които добиваме, трябва да се намали почти наполовина, като ООН също акцентира върху факта, че автоматизацията може да спомогне много за постигането на тази цел“, допълни още той
Цифровизацията – основен приоритет на ЕК
„За мен земеделието е сектор, който ще се развие технологично, роботизира и автоматизира до такава степен, че няма да има почти никаква връзка със земеделието, което познаваме от 1900-та година, за сметка на приликите и връзката с ИТ индустрията“, заяви съоснователят на ПАРА.
„Цифровизацията е заложена като основен междусекторен приоритет в предложението на ЕК за Регламент относно Стратегическите планове по ОСП. Огромна част от финансирането, което ЕС отпуска е насочено към автоматизация и дигитализация. Стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ акцентира основно върху логистиката на земеделската продукция до крайния клиент. За мен технологиите са това средство, с което този път може да се съкрати“, коментира още Михайлов.
„Една от основните иновации в земеделието, която наблюдаваме през последните години е поставянето на сензори на животните, данните от които се предават в реално време. Така фермерът може да разбира какво се случва със животното, какво е неговото състояние, колко мляко ще даде и т.н., буквално да предскаже какво ще се случи с добитъка във фермата или със земеделската продукция в градината. Все повече ще се използват тези технологии“, коментира от Михайлов.
Проект „свързаната крава“
„Вече съществуват няколко примера от света за подобни системи, които в реално време проследяват статуса на животните и на база различни функции изпращат „на живо“ информация към фермерите.
Пример за това е системата, която служи като вид крачкометър, който на база движенията, които животното извършва, показва на земеделеца кой е най-подходящият момент за оплождане на кравата.
Друг пример за това е системата, изградена от немска компания, при която се наблюдават движенията на врата на кравата, на база на които се получава информация за здравословното й състояние.
Друг интересен проект е на ирландска компания, която създава „сензор за раждане“, който се прикрепва към опашката на кравата и изпраща СМС на фермера час преди раждането да е започнало.
„Българските земеделци все повече се интересуват от използването на технологии от всякакви типове. Все повече училища използват хекатони, в които такива проекти да бъдат създавани именно от ученици, за да се предизвика интерес у тях.“, заяви още той.
Ролята на работниците в земеделието
„В бъдеще земеделците ще бъдат технологични предприемачи. Няма как секторът да бъде напълно автоматизират. Ще бъдат необходими хора, които да боравят с машините, да ги ремонтират. Ще наблюдаваме как необходимите умения за работа в сферата на земеделието ще се видоизменят през следващите години“, коментира Михайлов пред аудиторията.
„Ще се открият и повече работни места за квалифицирани хора с умения, различаващи се от традиционните. Надявам се, че по този начин ще успеем да преодолеем тази многогодишна тенденция, която виждаме сред младите хора, кандидатстващи в университетите. Класирайки своите желания, обикновено по-традиционните сектори остават на дъното на класацията. Може би е дошъл моментът, в който да се преодолее това виждане на сектора“, заяви от своя страна проф. Дойчинова.
Пълният текст на този материал и още информация по темата четете в брой 123 на списание АЗОНА, който ще бъде публикуван онлайн в началото на месец май.
