Пълноправни, но заместници или кой ще защитава българските фермери в Европейския парламент

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
5 Минути

Българските евродепутати ще оправят европейската външна политика, такива са нашите надежди като гледаме разпределението на родните избраници по комисии в новия Европейски парламент. Цели трима от тях ще бъдат част от Комисията по външни работи. Други трима ще работят в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. В още пет комисии са включени по двама българи – Култура и образование, Заетост и социални въпроси, Граждански свободи, правосъдие и външни работи и Петиции….Какво ли ще правим пък там, но това е друга тема. В същото време обаче нямаме представители в други 9 комисии, от общо 20, демек в половината.

Далеч от пицата

Нито един наш сънародник не е редовен член в комисиите по Земеделие и развитие на селските райони, Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Рибарство, Бюджети, Международна търговия, Развитие, Икономически и парични въпроси, Конституционни въпроси и Права на жените и равенство на половете. Направо си е чудо, че един млад български евродепутат е успял да се промуши и членува в Комисията по транспорт и туризъм. Друг опитен негов колега пък може да защитава националните ни интереси в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите.

И с невъоръжено око се вижда – няма наши депутати в комисиите, които са с важно значение за икономиките на страните – членки и при разпределянето на пицата, ако използваме термина, наложен от един наш финансов министър с американски маниери. Но пицата на Европейския съюз не е постна, както българската. И ние като догонваща страна имаме право да получим достатъчно от нея, ако се преборим, обаче.

Разпределение по братски

Разпределението по комисии този път е по братски – по-голямото парче за някои други страни, по-малкото за нас. Вероятно някой ще каже, че не е европейски да се говори така, но фактите сочат друго. Ще трябва да защитаваме нашите земеделци чрез представителите на другите страни или да се надяваме пълноправните членове да ги стегне ишиаса, за да влязат на тяхно място някои от заместниците, които за земеделската комисия са цели трима, за да имат право да гласуват. Не се съмнявам, че ще си свършат работата, но вероятно по друг начин щяха да изглеждат нещата, ако имахме наш редови представител. Например, ако Асим Адемов не беше заедно с Андрей Слабаков в една от най-малките комисии – тази по Култура и образование, а участваше в работата на земеделската. Ето северните ни съседи – трима евродепутати, начело с бившият земеделски еврокомисар Дачиян Чолош ще защитават интересите на страната си. Отдавна отпадна илюзията, че в Европарламента се гласува партийно, вероятно при новия състав тази тенденция ще се запази и гласуването по национален признак няма да изненада никого. А ние имаме толкова много теми, по които да търсим развитие през следващия програмен период. Да не говорим колко много имаме да догонваме в размера на субсидиите, получавани от нашите фермери.

За рибовъдния сектор у нас едва ли е успокояващо, че техните интереси ще се защитават отново от заместник, в случая само един, като се има предвид как е орязана квотата ни за улов на калкан и макар да имаше малко възстановяване, тя е далеч от потенциала на бранша.

За комисията, в която се нищи безопасността на храните също няма какво да говорим, все още не е отшумяло усещането, че се храним с второ качество храни и именно там може да се похортува по тази тема.

Но станалото – станало, ще разчитаме на заместник – членовете. Те имат право да участват във всички заседания, да внасят поправки в проектите на документи, да участват активно в дискусиите и да гласуват, когато някой от пълноправните членове отсъства. Успех български евродепутати, ние гласувалите с интерес ще следим вашата работа. Все пак престоят в Брюксел и Страсбург не е петгодишна екскурзия.

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА