С всяка изминала година пъдпъдъците и гургулиците в страната повсеместно намаляват. Единични са местата, където има по-добра популация, предимно влажни райони, около реки и язовири. Това споделя пред НЛРС ръководителят на ЛРС-Враца инж. Стоян Стоянов. Тенденцията е в европейски мащаб и не случайно се обсъжда за забрана за отстрел на гургулици.
Големите блокове се орат рано, веднага след жътва, на някои места дори се запалват стърнищата, а така се унищожават вторите люпила и малките птичета. Развалят се и местообитанията.
Поради занижен контрол, у нас се внасят и използват нерегламентирани препарати, а пустеещи площи почти не останаха. За разлика от Европа, където се дават средства за необработваеми терени, нашите арендатори получават субсидии само за земите, които обработват. Това ги стимулира да разорават всичко, без значение дали ще произведат продукция от парчето земя, или не. Имахме добри запаси, докато пъдпъдъците обитаваха изоставени лозя, но сега и такива почти няма, защото започнаха да ги орат заради субсидии. България е една от страните, където за земеделците няма ограничение колко площ могат да обработват, докато в цивилизованите западноевропейски държави е поставен таван. Чак сега у нас се обмисля закон, който да ограничи до 20 000 дка площта за получаване на субсидии, но мисля, че е много късно за тази мярка.
Площите се засяват основно с две култури – пшеница и слънчоглед, които най-много изтощават земята и развалят структурата й. Някога, на една и съща площ, се сееше слънчоглед през 4 години, а сега всяка втора. За жалост няма механизъм, чрез който да се задължат земеделците да отглеждат повече видове култури. Няма как всичко това да не се отрази на дивеча. За да оцелее, пъдпъдъкът промени хранителните си навици и вместо с любимите си семена от треви и кощрява, изтребени с хербициди, се храни със семена на културни видове. А това не е характерно за него…“
