„В условията на променящ се климат някои от старите сортове реагират много добре, а те са забравени”, коментира за „Агрозона” гл. ас. д-р Симеон Крумов от Института по земеделие в Кюстендил. „За черешите подобни сортове са „Българска хрущялка“, както „Кюстендилска хрущялка“, които много добре се проявяват, имат по-повишена устойчивост, с много добра родовитост”, допълни специалистът.
Според него в момента стопаните, които искат да отглеждат овощни дръвчета, и в частност ябълки и череши, масово внасят нови сортове, които не са проверени. „При черешата се вкарват сортове, които дори не са пространствено добре разпределени и в някои места се садят сортове, които не са изобщо за там”, допълни Крумов. Пример в това отношение е сортът череши „Съмбърс”, с който много стопани са напълнили градините си. „Съмбърс” е много едър, печели много награди за това, но е много мек, обира се и той се смачква след 1-2 дни, не може да се транспортира, а той е за прясна консумация”. Има сортове обаче, които наложили се с времето в района на Кюстендил, като „Козерска”, един много стар сорт, който е на дълга дръжка, твърд, сравнително устойчив на ниски зимни температури, цъфти късно. Той е един от сортовете, които най-добре се е адаптирал и се купува на пазара, и производителите печелят от него”, каза още д-р Крумов.
В Института по земеделие в Кюстендил поддържат генбанка, където се пазят около 450 сорта ябълки и 1500 сорта образки от череши, сливи, круши и други овощни видове.
