Произвеждането на соя в ЕС, вместо внасянето и от други страни, като Бразилия, би могло да помогне в борбата с обезлесяването на Амазония. Това смята френският президент Еманюел Макрон. Защо? Каква е ролята, която ЕС може да изиграе? Какви са решенията?
Фермерите от ЕС разчитат на вноса на соя
Всяка сутрин, Александър, фермер от Оверн, регион във Франция, дава сено на добитъка си, а след това микс от зърнени култури и бобови растения, 10 % от които е соя, предимно внос от Бразилия. Тя е „най-вероятно ГМО“, според фермера. „На теория, не е“, добавя той, но на практика „ние предимно внасяме такава соя от Бразилия и САЩ, за да храним стоката си.“ Според Александър, Европа трябва да „даде средства за развитие на сектор без ГМО“, защото „това е икономическо изгодно растение, с разумна цена. Освен това има високо ниво на протеини, което позволява бързо угояване на животните, а това не е за пренебрегване“- добавя още той.
Александър далеч не е единствения европейски фермер, която разчита на соята. Всяка година, 33 милиона тона от зърното се внасят на Стария Континент, предимно от Бразилия и САЩ. За да задоволят това търсене и това на Китай, най-големият вносител на соя в света, някои бразилски фермери са изгорили горски парцели, за да ги обработват, което от своя страна допринася за обезлесяването на най-голямата в света тропическа гора. Тази година, броят на пожарите в Бразилия се е повишил, скалата с нанесените поражения е привлякла вниманието на света и е поставила проблема като основна тема за срещата на Г-7 през август. Това е довело до дипломатическо напрежение между френския лидер и неговия бразилски опонент Болсонаро. Макрон призна „отговорността на Франция“ по отношение на обезлесяването на Амазония и призова Европа да си върне суверенитета за производството на растителни протеини. Но за да произвежда достатъчно, за да задоволява нуждите си, Европа ще има нужда от около 150 милиона декара, според Марко Контиеро от Грийнпийс Европа.
Защо Европа внася соя?
ЕС зависи от доставките на соя още от 1960 година и международните търговски споразумения, които ограничават площите за отглеждането й в Европа, за да се концентрира върху други зърнени култури.
Според COPA- COGECA това споразумение повдига въпроси относно здравните стандарти. „Не можем да внасяме храни, които не отговарят на нашите европейски изисквания“- това заявява Пекка Песонен, генерален секретар на COPA- COGECA, пред Евронюз. Все пак соята се отглежда все повече във Франция и общата й обработена площ е почти утроена между 2010 г. и 2017 г.
Френската соя по-екологична от бразилския й еквивалент
Близо до Шалон сюр Саон, Лионел отглежда соеви зърна повече от 10 години, но продължава да произвежда и други зърна, за да бъде печеливш бизнесът му. Според него, производството на соя на тези земи има няколко ползи за околната среда и за опазването на почвата, което прави френската соя по-екологична от бразилския й еквивалент. „Ние използваме по-малко входящи вещества, без инсектициди и това не е ГМО соя“- обяснява още той. Сега желанието му е ЕС да предостави повече ресурси за развитието на тази индустрия, направена във Франция, и въпросът се очаква да бъде в дневния ред на следващата Европейска комисия. Но ако не се намерят дългосрочни решения за намаляване на вноса на европейска соя, едно друго решение може да бъде яденето на по-малко месо. Според Грийнпийс, „секторът на животновъдството- отглеждане на крави, свине и пилета, генерира толкова емисии на парникови газове, колкото всички коли, камиони и автомобили заедно.“ Във Франция, потреблението на месни продукти вече е спаднало с 12% за последните 10 години, това показва проучване на Кредок. Но все още е далеч от това да стане тенденция в Европа за всички видове меса.
