В България се отчитат най-ниските добиви от зърно за последните 5 години, според данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Средно добивите са били 394 кг/дка и са най-ниските за периода 2015-2020 г. Това е спад с 19.1% спрямо предходния петгодишен период.
В условията на настоящата година в 10 области на страната (Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Шумен, Търговище, Силистра, Разград, Русе) са получени значително по-ниски добиви, в сравнение със средните за съотвтната област за последните 5 години.
Намалението варира от 68 % за област Добрич до 15 % за област Разград. Всички тези области попадат в Североизточна и Югоизточна България.
В други 10 области (Хасково, Кърджали, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София – област, Монтана, Видин, Ловеч, Габрово) средните добиви през 2020 г. превишават средните добиви за съответната област за последните 5 години. Увеличението варира от 68 % за област Кърджали до 13 % за област Ловеч. В останалите 7 области на страната (Благоевград, Кюстенди, Перник, София – град, Враца, Плевен, Велико Търново) добивите през настоящата година са в рамките ( -6 % – +3 %) на средните за съответната област за последните 5 години.
Основната причина за разликата в добивите са метеорологичните условия по райони и различната комбинация от агрометеорологични фактори по време на най-важните фази от развитието на пшеничните растения . Биологията на зърнено-житните култури е уникална, тъй като се подчинява на особени извиквания към температура, светлина и влага, по фази на растеж и стадии на развитие. Всяка аномалия в някой от тези фактори създава известен риск при отглеждането, особено ако е попродължителна. Влагозапасеността през есенно-зимния период е от ключово значение за правилното развитие на посевите.
През есенните месеци на 2019 г. и през януари на 2020 г. пшеницата във всички области на България се е развивала при дефицит на влага, който е бил и основният лимитиращ фактор.
