Православната църква отбелязва на 2 януари Свети Силвестър – папа Римски, който кръщава император Константин първи Велики.
Народът ни нарича този ден Карамановден и Волски празник – едрият рогат добитък и най-вече волът в миналото е бил използван като основна впрегатна сила.
Обичаят на този ден има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият й да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали.
В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна.
Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
