По отношение на качеството на почвата България е в категорията на държавите-членки на ЕС с по-ниско съдържание на органични вещества. Почвите в страната имат недостиг на фосфор и биха се възползвали от ребалансиращи практики на торене. Ребалансирането би било от полза за климата и качеството на въздуха. Това се казва в специфичните насоки на Европейската комисия за стратегическия план на страната ни. Само преди няколко дни ЕК публикува препоръките по стратегическите планове на всички държави по Общата селскостопанска политика.
Състоянието на почвата в България поражда някои предизвикателства пред земеделието, се казва още в документа на Комисията. Кумулативните запаси от органичен въглерод в почвата, както в обработваемите, така и в тревните площи, разполагат България в средния диапазон на страните от ЕС с най-висок процент на загуба в запасите от обработваеми земи в югоизточната част на страната. България е в категорията на държавите-членки в ЕС с по-ниско съдържание на органичен въглерод в почвата при средно 18,3 g / kg. Въпреки че условията за създаване на хумус са благоприятни в страната, това се компенсира от интензивното монокултурно отглеждане, неправилна ротация, ограничени органични и небалансирани азотни торове и изгаряне на стърнища. Според данните на LUCAS за горния почвен слой, в сравнение с останалите държави-членки на ЕС, България има и едно от най-ниското съдържание на фосфор в земеделските почви.
Губим почви, възстановяват се бавно
Почвите на страната са относително по-малко засегнати от водна ерозия, а 4% от земеделските площи са засегнати от умерена до тежка водна ерозия. България губи около 2,2 тона почва на хектар годишно в сравнение със средните 2,5 тона загуби за ЕС-28. В някои провинции загубите на хектар достигат 3,6 тона годишно. България, особено източната част, е един от регионите с най-високи нива на вятърна ерозия в ЕС.
Според ЕК селскостопанските практики трябва да се променят, за да се справят с тези проблеми, като се има предвид, че през 2016 г. 45% от обработваемата земя е останала без зимна покривка, а 57% от обработваемата площ е обработена конвенционално. За разлика от това, запечатването на азот в почвата остава ниско в сравнение с други държави-членки на ЕС. През 2018 г. само 2% от земеделските земи в България са влизали в договори по Програмата за развитие на селските райони, вследствие на които е постигнато подобряване на управлението на почвата. Приблизително 45% от повърхностните води са в по-малко добро екологично състояние и приблизително 2% от повърхностните води не успяват да постигнат добро химично състояние, въпреки че химичното състояние на 64% от водите е неизвестно.
Замърсяваме подземните води
Приблизително 5% от подземните води не са в добро количествено състояние и 34% не са в добро химично състояние. Дифузното замърсяване от селското стопанство е най-значителният натиск върху подземните води и вторият по значимост вреден фактор върху повърхностните води. Най-значимите въздействия идват от замърсяване с хранителни вещества, органично замърсяване и химическо замърсяване. Състоянието на подпочвените води по отношение на замърсяването с нитрати се влошава между 2012 и 2017 г. Докато през 2012 г. 9% от подземните води са регистрирани като некачествени и 26% с умерено качество, цифрите за 2017 г. са съответно 11% и 29%. По този начин делът на висококачествените води е намалял от 64% на 60%.
Страната разполага с относително богати сладководни ресурси, но всички области на речните басейни са изправени пред проблеми, свързани с количеството вода. Приоритизирането на практики, които конкретно са насочени към предизвикателствата на почвата и местните количества води, ще бъде важно за успешния зелен преход на българското земеделие. Това би засилило продължаващата трансформация към по-биологично производство, като по този начин би допринесло за намаляването на пестицидите и хранителните вещества и ще увеличи производството на биоенергия.
