Оставаме без череши, кайсии, праскови и сливи заради жестока слана

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
3 Минути

Фермерите настояват застраховането срещу осланяване да е възможно от началото на април

Слана попари цъфналите градини с череши, праскови, сливи и кайсии в края на седмицата, след като температурата падна до минус 4 градуса в много части на страната. Пораженията в насажденията с костилкови овошки на места достигат до 85 на сто. Загубите на стопаните ще бъдат огромни, коментира Красимир Кумчев за Агрозона. Засега има яснота за сериозни проблеми не само от градините на Кумчев в района на Пловдив и Пазарджик. За осланени праскови съобщават от Сливенско, природата не е пощадила и кайсиите в Крайдунавска Добруджа.

Необходимо е земеделските стонани да имат застрахователна защита от природното бедствие слана, настоява водещият ни производител на плодове.

20 април е късно

Той предлага застрахователните компании да правят защита за слана на две стъпки. Едната – от 1 април до 20 април, за която тарифното число бъде по-високо, а втора, която се прави и сега – след 20 април. При първата опция рискът за застрахователите е по-голям, но заради това фермерите ще дължат по-високи суми, ако имат такава възможност за защита, каквато сега не се предлага изобщо.

В момента държавата прави комисии, когато има стопроцентово унищожение на реколтата. «Пишат се протоколи и се дават някакви пари, но това е много висока граница, а и често се намират 5-6% запазени насаждения и съответно не се получава каквото и да било обезщетение. Над 50% щета е сериозна загуба, която може да обърне бизнеса на един земеделски производител към фалит», категоричен е Кумчев. Той предлага в такива ситуации да се подпомагат всички стопани, чийто загуби са над 50%. Стопаните да получат определен сума при щети 50 на сто, при 75% – друга. Даването на тези пари няма да е безцелно, тъй като дори, когато не се ражда нито един плод, грижите по градините продължават. На практика се спестяват само разходите за бране, ако няма реколта.

Да се намери решение

Само до седмица време ще станат напълно ясни нещата в цялата страна, защото самото поражение не се вижда веднага.  “Всички обстоятелства, които съпровождат един бизнес във всеки отрасъл, ги има и в земеделието – липса на работна ръка, недостиг на иновации, труден достъп до финансов ресурс. Но при нас има още един фактор, който го няма на друго място – природата”, казва още Красимир Кумчев и настоява държавата и застрахователите да намерят решение на проблема, свързан с застраховането срещу слани.

Снимка слани: Фейсбук

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА