Организациите на производителите и асоциациите спомагат за засилване на позициите на фермерите в веригата за доставка на храни, като същевременно предоставят техническа помощ на членовете си. Тези организации са полезни и за други участници във веригата за предлагане на храни, както и за местните общности, където имат дейности. Това са сред основните констатации, направени в проучване за най-добрите начини за създаване на организации на производители, осъществяване на техните дейности и подкрепа. Документът е публикуван от Европейската комисия.
Използвайки определение за организациите на производители като „всяко сътрудничество на земеделските производители под формата на юридическо лице“, анализаторите установяват, че броят на организациите на производители в ЕС достига над 42 000. ЕС признава специалната роля на организациите на производители, поради което те могат да поискат да бъдат признати от страната в ЕС, където са базирани. Към средата на 2017 г. броят на признатите организации на производители (ОП) и асоциации на организации на производители (АОП) е 3 505.
Франция, Германия и Испания са трите държави-членки с най-много на брой признати ОП и AОП, със съответно 759, 658 и 588 признати юридически лица. Заедно те представляват около 60% от общия брой в ЕС. Разпределени по сектори, над 50% от признатите предприятия принадлежат към сектора на плодовете и зеленчуците. Другите сектори с най-разпознаваемите ОП и AOП са този на млякото и млечните продукти, зехтина и трапезните маслини и виното.
Според проучването основните цели на признатите ОП и AOП са общи в различните сектори и включват: планиране на производството, адаптиране към търсенето; събиране на продуктите; и пускане на пазара. Много непризнати ОП извършват същите дейности като признатите. И в двата случая тези дейности могат да донесат икономическа, техническа и социална или човешка полза на членовете на организациите.
Производителите могат да получат по-голям пазарен дял и по-голяма пазарна сила, когато са заедно с други участници във веригата за предлагане на храни. Организациите могат също да допринесат за смекчаване на икономическите рискове и разходи, като например осигуряват сигурност на плащанията или споделяне на инвестициите. Що се отнася до техническите стимули, организациите на производители добавят стойност към бизнес дейностите, като предоставят инфраструктура за производство, съхранение или преработка.
Повечето земеделски производители ценят отвореността на организациите на производители към нови членове и тяхното демократично функциониране. Това помага за консолидиране и поддържане на доверие в организацията.
Проучването идентифицира канкретни пречки за присъединяването към организациите на производителите, като например страхът на фермерите да загубят своята предприемаческа свобода. Много земеделски производители не са наясно с ползите от членството на организацията на производителите и са загрижени заради разходите свързани със създаването им.
Като цяло, резултатите от проучването показват, че трябва да се вземат предвид вътрешните и външните фактори, когато се анализира какво може да допринесе за успеха или провала на организациите на производителите. Най-важният вътрешен фактор, според доклада , е наличието на утвърдена традиция при сътрудничеството в областта на селското стопанство на равнище държави-членки. По отношение на външните фактори най-важно за производителите е да могат да оперират и да се конкурират на съвременните глобализирани пазари.
