„Централна лаборатория за окачествяване на зърно и фуражи” е в помощ на земеделските стопани
Окачествяването на зърното от различни земеделски култури е важна процедура. Тя е свързана с качеството на брашното за различните хлебни изделия, с които се храним, както и на зърнено-житните и бобовите култури и продукти, на маслодайните семена и фуражите за животните. Широка гама анализи в тази насока извършва Дирекция „Централна лаборатория за окачествяване на зърно и фуражи”(ЦЛОЗФ) към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). С нейния директор – биотехнолог Боряна Нинова разговаряхме за дейността на лабораторията и как тя е в помощ на различни клиенти, сред които са земеделските стопани.
Сред разискваните въпроси бяха какви процедури за окачествяване на зърно има според целта и необходимостта. Тя разясни кои показатели се изследват на пшеницата, предназначена за производство на хляб и хлебни изделия, които са включени в т.нар. Утвърдени стандарти “България“. Акцентира и на принципа на обработка на доставените проби от зърно и сроковете за получаване на резултатите, например от земеделските стопани.
Биотехнолог Боряна Нинова поясни, че
ЦЛОЗФ е специализирана структура към БАБХ.
„Извършва специализирани анализи на проби от зърнено-житни и бобови култури и продукти, на маслодайни семена, на фуражи и суровини за тях, предназначени за всички видове животни. Те постъпват в лабораторията от клиенти, по линия на официалния контрол извършван от БАБХ с протокол или акт за вземане на проби, или по искане на друг държавен орган.
Във въпросните документи се записват анализите, които трябва да бъдат направени. Изследваните показатели за официалния контрол се определят от национални и мониторингови програми за лабораторен контрол на храни, предназначени за хора или животни. Когато пробите са заявени от държавен орган (например Министерство на земеделието и храните),обработката на пробите се базира на чл. 34 от Наредба 23 за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно. В нея се посочва какви показатели се изследват на зърното от отделните земеделски култури.
При пробите от пшеница се изследват следните качествени показатели :
влага, хектолитрова маса, добив на мокър глутен, отпускане на глутена, число на хлебопекарната сила, обща стъкловидност и дефектирали зърна и други. За ечемика са влага, хектолитрова маса, белтъчно съдържание, изравненост, примеси – културни и чужди, и дефектирали зърна. При слънчогледа показателите са основно три – влага, масленост и примеси – културни и чужди. Показателите при изследване на царевицата са влага, нишесте и примеси – зърнени и чужди. При оризовата арпа са 4 показателя, като се търсят и различни дефекти на зърната -надядени, очупени, оголени и др.
ЦЛОЗФ извършва анализи по общо 70 показателя на петте групи зърна, продукти от тях и фуражи, за които сме акредитирани“, посочи директорката.
При зърнено-житните и зърнено-бобовите
култури се изследват по 27 показателя.
Сред тях са влага, примеси (вкл.метални),хектолитрова маса, сух глутен, суров протиен, сурови мазнини и др.
Анализите по втората област – зърнено-житни и зърнено-бобови култури включват общо 18 показателя. Сред тях са органолептична преценка, сила на брашното, общи мазнини, сурови влакнини, заразеност от складови вредители и др.
Маслодайните семена се окачествяват по 9 показателя, сред които влага, примеси, хектолитрова маса, суров протеин, мазнини и др.
Петата област са фуражите за всички видове животни и при тях се следят 13 показателя. След тях са влага, сурови влакнини /целулоза, фибри/, киселинност, определяне на магнезий, калций, натрий, калий и др.
„Затова всеки заявител може да посочи важният за него набор от показатели. Това може да са земеделски стопани, чиято продукция може да е с различно предназначение – за износ, за преработка, по договор с определени параметри и др.
Когато става дума за хлебна пшеница,
тя се изследва като продукт /брашно/ по 18 показателя.
Тя трябва да съответства на т.нар. Утвърдени стандарти“ България“ (УС „България). Стандартът с № 01/2011 е за три вида брашно – „Бяло“, „Добруджа“, „Типово“.. Стандартът с № 05/2019 е за пшенично пълнозърнесто, а УС “България” с № 06/2019 е за „Ръжено“.
В тях са заложени изследваните показатели, като за първите три брашна са 19, за ръженото-18. Сред тях са влага, пепел, глутен, отпускане на глутена, едрина на частичките на брашното, киселинност по Нойман и др.
Глутенът е популярен показател.
Съдържанието му в бялото брашно и „Добруджа“ трябва да е 26%, при „Типовото“-23%,при „Пълнозърнестото“- 22%. При ръженото няма изисквания за глутен.
Ако дадена пшеница се използва за фураж, тя влиза в състава на пробите, които са за фуражи. При нас пристига краен продукт (фураж), като няма как да знаем каква пшеница е вложена.
Затова не мога да уточня дали през последните години земеделските стопани се насочват към отглеждане повече на фуражна пшеница, отколкото хлебна, посочи“, г-жа Нинова.
Директорката уточни, че нормативната база не позволява на ЦЛОЗФ да коментира въпроса за качеството на зърното от тазгодишната реколта или от предходните години. Тази информация може да бъде публично оповестена от Министерството на земеделието и храните.
„По отношение на процедурата по обработка на пробите, лабораторията е акредитирана по стандарт БДС NISO-17025 от 2018 г., на база на който е разработена система за качество. Въз основа на нея се обработва всяка проба. В рамките на 5 работни дни от заплащането на пробата, лабораторията издава протокол от изпитването. Получените резултати може да се вземат от място. Резултатите могат да се изпратят по куриер или по „Български пощи“, посочи биотехнолог Боряна Нинова.
Автор: Лилия Цветанова
