Още ден стопаните могат да дадат мнението си в специална анкета, производители се хвалят с интерес към местните сортове
Районирането е икономическа мярка, насочена към стабилността на лозарските стопанства и винопроизводителите. То не е самоцел, а има идея да създаде механизъм за добавена стойност върху продукта, каза Ивана Мурджева, юрист и член на Българска асоциация на винените професионалисти (БАВП), на дискусия относно районирането в контекста на винопроизводството и лозарството в България по време на международната професионална конференция “Международен ден на мавруда”.
Според зам.-министъра на земеделието Георги Събев инициативата за проучване на нагласите на представителите на лозаро-винарския сектор за ревизиране на районите със Защитено географско указание и Защитено наименование за произход е част от работата за развиването на винения туризъм. “Обособяването на нови винени райони, които отговарят на нуждите на представителите на сектора, би било стъпка към модернизирането и реформирането му в неговия път към устойчиво позициониране както на вътрешния, така и на международния пазар”, заключи Събев.
Калина Тутева, държавен експерт от дирекция “Държавни мерки и организации на производителите” в Министерство на земеделието, допълни, че по отношение на инициативата за ревизията през април са пуснали анкета за проучване на нагласите относно възможността за обособяване на нови райони. Анкетата е предлагала три варианта- запазване на сегашното райониране, 8 или 5 района, съобщава БТА.
“Резултатите от анкетата не успяха да откроят ясна нагласа у сектора, затова пуснахме втори вариант, в който е включен и четвърти модел на прерайониране – отново с 8 района, но разделени по различен начин. Очакваме резултатите до 28 октомври”, сподели Тутева.
Проф. Светла Янчева, зам.-ректор на Аграрен университет – Пловдив и член на УС на Националното сдружение на лозарите, подчерта, че сред основните проблеми в сектора е тревожността в лозарите относно финансиране, загиване на сектора, изоставените лозя, цените на продукцията и реализацията на крайния продукт. Тя изтъкна като не по-малък и проблемът с кадрите, които липсват както в областта на лозарството, така и при винопроизводството.
“Секторната политика на браншовете лозарство и винарство не ни позволява да дадем своя възможен научен потенциал и привлечем младите хора”, каза проф. Янчева. Според нея говорим за иновации и дигитализация, но забравяме историята и класическите български сортове като Мавруд, Широка мелнишка, Рубин, Памид, Мискет.
По думите на Ивана Мурджева, юрист и член на Българска асоциация на винените професионалисти (БАВП), състоянието на браншовите организации и въобще на сближаването в сектора е болезнен проблем, който не е докрай изговорен. “И не става дума само за лозаро-винарството, а за всички сектори на земеделието. Това силно влияе върху политическите решения”, коментира тя.
Според Мурджева процесът с районирането ще се задълбочава, колкото повече го забавяме като процес. “Вече много закъснява – 12-а година водим спорове, а изключването на лозарите от процеса единствено го забавя”, уточни тя и добави, че районирането е икономическа мярка, насочена към стабилността на лозарските стопанства и винопроизводителите. То не е самоцел, а има идея да създаде механизъм за добавена стойност върху продукта. “Туризмът трябва да върви наравно с районирането и трябва да има браншови организации, които защитават регионалните интереси”, каза още Мурджева.
“През последните 20 години развитието на лозаро-винарството в България е огромно – и като качество, и като количество. Има още много работа и прибързани ходове не са най-подходящият подход. Първо трябва да се намерят решения за слабите места”, обясни Иво Върбанов, председател на УС на Българската асоциация на независимите лозаро-винари и собственик на изба. Той напомни, че консумацията на вино в България е доста ниска в сравнение с другите страни производителки, което е огромен проблем.
Въпреки това по думите на Димитър Николов, винен съдия и търговец на вино, собственик на платформата “Apolowine”, местните сортове буквално са избухнали в последните няколко години и търсенето им се е вдигнало значително. “Истината е, че за вътрешния пазар, от гледна точка на крайния клиент, регионът няма значение, сортовият състав е по-важен. Така е и на международните пазари”, уточни той.
