Можем да постигнем здравословно и балансирано детско меню в учебните заведения според Яна Данаилова, председател на Сдружението на нутриционистите в България, чрез разнообразие и бюджетиране
„Здравето е в разнообразието“, казва Яна Данаилова, председател на Сдружението на нутриционистите в България. Според нея промените в Наредба 6 за здравословното хранене на децата на 3-7 годишна възраст са прекрасни като идея, но практиката показва, че често добрите намерения остават само на хартия и не се свежда до реално осъществяване. „Ние не можем да си позволим да храним децата си с празни калории, защото тяхното телце поема малко храна и в рамките на този ограничен дневен калориен прием всичката храна трябва да е наситена с нутриенти“, допълва специалистът по хранене.
Млечните произведения да са под 400 г
От Сдружението на нутриционистите в България внасят няколко предложения към промените на Наредба 6, с които да се спазят някои от препоръките на Световната здравна организация (СЗО). Първата от тях се отнася до предложението в наредбата на децата в детските градини да бъдат поднасяни ежедневно по 350 г кисело или прясно мляко и най-малко 35 г сирене или кашкавал. Според Яна Данаилова СЗО препоръчва от 2 до 4 порции млечни продукти на ден, за да се обезпечат детските физиологични нужди от калций, но СЗО изрично подчертава, че детето може да си набави калций и от други източници като зеленолистни зеленчуци, бобови, ядки, семена и др. На практика невръстните деца трудно могат да консумират ежедневно подобно количество мляко всеки ден. Ако спазим препоръките на СЗО за средно 3 порции млечни продукти на ден, това означава примерно по 100 мл прясно и кисело мляко и 20 г сирене, като тук е включена и вечерята, осигурявана у дома. „За мен е изключително важно децата да консумират повече пресни плодове и зеленчуци, и това да не е за сметка на друга хранителна група“, допълва нутриционистът. През зимата намирането на три пресни зеленчука и три пресни плода е трудно, защото единствените сезонни плодове са цитрусовите, но наредбата допуска и замразени плодове и зеленчуци, което означава, че могат да бъдат включени замразени летни плодове, казва Яна Данаилова. „Вместо на децата да се дават плодове като десерт, което може да повлияе храносмилателния процес, защо да не се направи една по-голяма самостоятелна подкрепяща следобедна плодова закуска?“, пита нутриционистът. „Ето къде ще се включат заложените в наредбата плодовете – в следобедната закуска в 16 часа“, предлага Данаилова. Препоръката е за 350-400 г плодове и зеленчуци на ден за едно дете с цел превенция на хроничните заболявания.
Повече бобови вместо много месо
От Сдружението на нутриционистите в България имат коментар и по отношение на бобовите, които се включват в менюто на малчуганите. Според предложените промени в Наредба 6 бобовите трябва да се предлагат поне веднъж при храненето в градините и не по-малко от два пъти при целодневно изхранване. Според Яна Данаилова СЗО препоръчва да се намали употребата на месо и месни изделия, а за да се избегне дефицитът на протеини и анемия, да се включват бобови и зърнени храни. „Препоръчителната доза е 25-35 г, което е 200 мл в сготвено състояние. Това не е скъпа храна. Не говорим за екзотичните киноа, амарант и т.н. Говорим за българска леща, нахут“, коментира Данаилова.
Правилните сметки
Като основна причина за по-еднообразното хранене на децата в детските градини се изтъква липсата на средства, но и тук има решение. „Ако приоритет на държавата е отглеждането на едно здраво поколение, и ако превенцията заляга в Националната здравна стратегия 2020, ако има вече осъзнаване на управленско ниво, че за да отгледаме едно здраво поколение, ние следва да обърнем внимание на храненето, на двигателната активност, нека да помислим дали държавата може да отдели малко повече средства за адекватното изхранване на деца на България“, казва нутриционистът. Освен това бюджетирането може да бъде по-гъвкаво, благодарение на по-добре структурираното меню на децата. Всеки ден децата в детските градини консумират месо. „Ако аз искам да осигуря на детето си два постни дни седмично, което е силно препоръчително, аз нямам тази възможност, защото то ежедневно получава порция месо в детската градина и училище. Месото е скъпо, ако трябва да бъде качествено.“ Ако планираме два постни дни с пълноценен растителен протеин в детското седмично меню, то може би биха останали средства за включване в менюто на по-отбрани храни, каквато би била прясната риба, поднесена веднъж на седмица в подходяща форма за малчуганите, смята Данаилова.
Доброто структуриране на менюто
Последното изследване, което е проведено по отношение на теглото на деца до 5-годишна възраст, сочи, че 67% са с нормални килограми, 17% са в риск, останалите са затлъстели. „Тези деца в риск не можем да ги подценим. В тази възрастова група не трябва да има нито едно затлъстяло дете“, смята Яна Данаилова. Според нея храненето при децата трябва да цели да осигури пълноценни хранителни вещества в малки количества, като чиниите на децата се структурират добре откъм съдържание на фибри, белтъчини, комплексен въглехидрат, мазнини, витамини и минерали. „Здравето е в разнообразието“, категорична е тя, затова „Нека се стремим да ядем български храни, максимално пресни, свежи, сезонни, расли тук, минимално обработени, но ако детето иска и някаква екзотика, нека му я дадем“, допълва нутриционистът. Затова тя не изключва включването в менюто на малчуганите от детските градини и авокадо, което може да се поднесе вместо кравето масло на филийка. „Според наредбите за хранене една храна не бива да се повтаря 10 дни. За да осигурим това разнообразие в детското меню, просто трябва да се включат много и различни храни“, допълва Яна Данаилова.
Вместо сокове – вода
Нутриционистите препоръчват на децата да не се дават консервирани сокове, при които съдържанието на захар е високо, а за хидратирането на организма да се консумира само изворна вода. „Останалите опции са или излишни, или представляват храна, подходяща за закуска или подкрепителна закуска.“ В исканията си към промените в Наредба 6 от Сдружението на нутриционистите в България настояват да бъде обърнато специално внимание на изключването на захарта от храненето на децата, както и на използването на полезна сол и нерафинирани мазнини в менюто им.
“Децата ни заслужават да растат здрави! И нека храната бъде тяхно лекарство и лекарството тяхна храна”, в заключение апелира Данаилова.
