През 2015 г . към експерименталната база на Аграрния университет – Пловдив се сертифицира и започна да действа База за биологично изпитване на продукти за защита на растенията. В тази връзка до момента, в който един нов продукт не получи официална регистрация от отговорните власти в страната, не може да се споделят резултатите от експериментите, провеждани от учените на полето. Това е заложено в договорите ни за конфиденциалност, които влизат в сила от тази година, каза проф. Тоньо Тонев, професор по Хербология в Аграрния университет в Пловдив за „Агрозона“.
„Световно неизвестните“ продукти причиняват сериозни вреди
Пазарът на пестициди е твърде голям, а нормите на печалба са значителни. Това засилва конкуренцията между фирмите вносители и дистрибутори, и предизвиква корекция на цените, най-често надолу, което е добре за крайния потребител, според проф. Тонев. Фирмите, които предлагат генерични аналози, свалят цената им с 20%-30%. За голямо съжаление има и нелегален внос на продукти за растителна защита, особено от съседна Турция. Стига се до там, че земеделските производители жертват огромни площи третирани със „световно неизвестни“ продукти и тогава техните загуби надвишават многократно икономиите, които те считат че са реализирали. „Какво от това, че продуктът ще бъде на половин цена, когато има сериозни вредни фитотоксични прояви върху културите и ще намали добива понякога с над 30%. Това се случва най-често в пограничните райони в Хасковско, Ямболско, Бургаско, където вероятно има разработени канали за внос на нелегални пестициди. После пострадали фермери ми се обаждат хората и питат, „имам един продукт, обаче името е различно от скъпия оригинал – как да го ползваме“, а аз не мога да дам отговор, защото те самите не може да знаят какво съдържа този продукт.“, разказва проф. Тонев.
Той е бил свидетел на това как високопоставени хора от фирмите производители на пестициди вземат решение за корекция на цените на свои продукти на базата на видяното от тях, на място на полето. „Например фирма Х преотстъпва търговските си права на фирма Y, и виждайки ефикасността на продукта в реална обстановка на полето, логично е да им хрумне, че техния продукт е по-слабо ефикасен от този на конкурентите, значи цената му трябва да бъде една идея по-надолу!“, казва професорът.
Място за развиване на науката
Професор Тонев води научно-експериментална работа от 32 години, а от 5 години преподава Хербология на студенти. Според него Аграрния университет в Пловдив е единственото място в България, където младите хора могат да научат новостите в съвременната наука хербология. „Голяма част от практическите упражнения на моите студенти е на полета, т.е. те имат възможност да видят действието на най-новите хербицидни продукти, с които правя експерименти.“, казва професор Тонев и добавя, че неговите студенти имат предимството да видят пълна технология на супер интензивно отглеждане на най-новите и високодобивни хибриди царевица от световната селекция. „Всичко, което ние правим в опитните полета, е готово да бъде популяризирано на пазара. Ние улавяме достойнствата и недостатъците на продуктите, т.е. можем да дадем на хората цялостна характеристика, която да им помогне да изберат определен продукт съобразно своите потребности и възможности. Всичко, на което обучаваме нашите студенти от бакалавърските и магистърски курсове, те могат да го приложат още на следващия ден в земеделската практика“, категоричен е професорът.
Основни правила в борбата с плевелите
Проф. Тонев сподели някои основни правила за борба с плевелите като например, че хербицидите в най-голяма степен се влияят от климатичните условия, т.е. колкото по-продължително времето е сухо, толкова по-незадоволителна е ефикасността на почвените хербициди. Затова, ако имаме благоприятна почвена влага, е целесъобразно масовото прилагане на почвени хербициди. Ако имаме силно и продължително засушаване, почвените хербициди са непригодни за ефикасна борба с плевелите и тогава трябва да дойдат хербициди, които се употребяват по време на вегетацията. Все по-голям пазарен дял заема една междинна група хербициди, които могат да се ползват освен след сеитба и преди поникване, така и в ранна вегетация на царевицата.
Съветът на проф. Тонев към земеделските производители, които отглеждат пшеница е, да се ориентират основно към третиране с хербициди още есента, когато времето е топло и влажно, и при значително заплевеляване с житни и широколистни плевели. Така през пролетта културата ще има по-добър старт в конкуренцията с плевелите.
Друг съвет на професора е при бобовите култури – нахут и леща, да се прилагат предимно почвени хербициди, тъй като някои вегетационни препарати са с твърде ограничена селективност за културите и дават сериозни фитотоксични прояви.
Лилия Александрова
