Земеделци броят по 25 лева на кошер, за да опрашват пчелите насажденията им
Кошери на колела – изглежда екзотично, но всъщност е отлично приложено в България. Екип на “Агрозона” се запозна със стопанството на Борис Бормалийски, който е потомствен пчелар от Хисаря. Основната дейност на 42-годишният мъж се осъществява в село Черничево, непосредствено до курортния град.
Борис поема бизнеса от баща си през 2003 година, когато гледа 100 кошара, а в момента техният брой е десет пъти повече. Интересно е, че той развива един от първите проекти по програма САПАРД – 100 пчелни семейства, кошери, центрофуга и разпечатваща машина. През 2007 година Бормалийски прави голям скок в стопанството си, реализирайки още един европейски проект – този път за 500 пчелни семейства, а от програмите след приемането ни в Европейския съюз, успешно се възползва от “Млад фермер”.
Две различни цели
“От самото начало структурирах фермата си за подвижно пчеларство. Това означава, че кошерите и стойките им да са пригодени за транспортиране. Тази дейност се практикува от много професионални пчелари по целия свят, а основният момент е, че кошерите се местят от паша на паша. Някои колеги сменят по няколко паши на сезон, други само по една – прави се в зависимост от региона и конкретните нужди на земеделските стопани”, разказва Борис.
Двете конкретни цели при местенето на пчелите са опрашване на насажденията и събиране на мед. Важно е да се отбележи, че при първата, добивите от земеделската продукция се увеличават чувствително.
“Аз местя около 600 кошера при подвижното пчеларство, като в началото целта ни са черешови градини. Караме там пчелите не за мед, а изключително за опрашване. Когато черешовите насаждения се опрашат, реколтата се увеличава между 10 и 40%. Това е така, защото когато цъфти този вид овошка, времето е много нестабилно – има дъждове, ветрове, и ако наблизо няма пчели, черешите са по-малко количество и с по-лошо качество. Общо имам 5-6 клиенти, като най-голямата градина е от 1000 дка, а най-малката от 100”, каза още стопанинът.
Борис Бормалийски сподели, че от 15 години участва на големи земеделски изложения с цел популяризиране на мобилното опрашване. Това всъщност е процес, широко практикуват по време на социализма, но след промените е почти напълно изоставен. Сега земеделците започват да го преоткриват отново, което носи ползи както за тях, така и за пчеларите.
Дестинациите са без ограничение
В зависимост от размера и вида на насажденията, Борис превозва между 50 и 300 кошера на стопанство. Всеки земеделец има различни изисквания, според собствените си потребности, но правилото е – един кошер за площ от 5 до 10 дка. Локацията на насажденията не влияе по никакъв начин на пчелите, стига разстоянието от местоположението да бъде над 2-3 километра, колкото е обичайния ареал на едно семейство. Пчелните семейства трябва да бъдат разположени там преди началото на цъфтежа и се изкарват след неговия край. Обикновено това е за срок от около 20-25 дни.
“За това време, заедно с разходите по транспорт, земеделците заплащат по 25 лв. на пчелно семейство. Единствените допълнителни разходи на моите клиенти са по опазване от кражби на самите кошери и по време на цъфтежа да не пръскат с нерегламентирани препарати, за да не пострадат пчелите”, обясни Борис Бормалийски.
Продукция, цени, внос и износ
В зависимост от година, подвижното пчелно стопанство произвежда средно между 25 – 40 кг от мед от кошер. Това прави общо малко над 30 тона годишно. Пазар за него има, но изкупните цени на са високи – под 4 лв. на килограм. Една от основните причини за това е високият внос от Китай и Украйна. Така се получава пренасищане на пазара и родното производство отива главно за Германия. Интересен факт за тази страна е, че тя е най-големият вносител и най-големият износител на мед в Европа. На практика Германия преработва изкупения отвън мед и го препродава заради по-добрите си бизнес позиции, главно в скандинавските страни, където той се реализира.
“Нашият мед е със средно качество. Ние обаче сме доста силни в монофлорните медове – изнасяме мед от липа, кориандър, акация и манов мед. Сега Странджанският манов мед получи защитено географско указание. Но когато изнасяме един обикновен слънчогледов мед, ние влизаме на силно конкурентен пазар и шансовете ни не са високи”, разясни пчеларят.
Затворен кръг
Стопанството на Борис Бормалийски е сред успешните в сектора, защото по-голямата част от готовата продукция се пласира на дребно. Неговите четирима работника са ангажирани целогодишно, като през зимата основната дейност е по пакетирането и пласирането на меда. Така се постига по-добра цена. Отделно от това, той продава и мед на пита, който се реализира в големи хотелски комплекси в редните курорти. Със своята собствена търговска марка, фермерът успява да изтъргува на пазара и около един тон прашец.
Националната пчеларска програма
“Ние сме подпомагани по стандартните мерки на Държавен фонд “Земеделие”, по които участват всички. Но при нас има и Национална пчеларска програма. Тя реално е за подпомагане на стопаните и оказва влияние – с нея главно купуваме пчелни майки на по-добра цена, лекарства на по-добра цена, което е много важно. По пчеларската програма имаме достъп до качествени и евтини лекарства, чрез които не допускаме развитието на различни болести и това наистина е положително за нас”, завърши Борис Бормалийски.
Има лесно решение против натравянето на пчелите
В различните райони на страната има различни натравяния. При нас такъв проблем няма. Причината е много проста – когато земеделците пръскат с инсектициди, се обаждат на пчеларите, за да затворят пчелите. Когато се прави по правилник – пръскането да се осъществява вечерно време или рано сутринта и когато ние сме уведомени, не се стига до неприятни ситуации. А когато се пръска буквално “когато си поискаш”, проблемите са неизбежни. Като много неща в нашата държава, така стои и въпросът с пръскането – имаме наредба, но тя не се спазва и не действа, разказва Бормалийски. За да се докаже натравяне на пчелите от конкретно пръскане, трябва да има акредитирана лаборатория, която у нас липсва. Според пчеларят, генералното решение на проблема е в по-добрата комуникация между различните стопани и проявяването на колегиалност от всички страни.
