Не садете фиданки по-ниски от 1.20 м, няма да им се радвате много

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
2 Минути

Овощни дръвчета под 1,20 м височина и 12 мм дебелина над присадката не са за предпочитане за домашната градина. Това препоръчва на любителите – градинари проф. Аргир Живондов от Института по овощарство в Пловдив. Овошките, които ще засаждаме трябва да е със зряла дървесина, по възможност с коронка, добре гарнирана коренова система с поне три основни скелетни корени.

Четете още: Смокиня и нар – бъдещите овошки на България

Дръвче под 1.20 м не е за предпочитане, независимо какъв е сортътТази година търсенето е много голямо, а хората се насочват към плодните ябълки, круши, сливи и череши, споделя за „Агрозона“ Вангелина Кирякова, земеделски производител на плодни дръвчета, която държи и магазин за фиданки на Женския пазар в столицата. Хората започват да имат интерес към малините, касиса и по-екзотичните растения като цяло. В последните години пък много се търси нар, смокини, облепиха, шизандра, лешници, споделя Кирякова. Те са по-топлолюбиви и с климатичните затопляния хората се насочват към тях.

Интересът към българските сортове обаче не секва. Това е запазена марка. От ябълките интереса е голям към златна и червена превъзходна, при черешите се изчерпват кюстендийлските хрущялки и  като цяло всички стари сортове се приемат добре.

Хората трябва да насаждат есенно време, плодното дръвче няма да е лагерувало на друго място и има 100 % прихват, докато на пролет е прелагерувало, времето се затопля и нещата не са изрядни, споделя Вангелина. Когато засаждат, градинарите трябва да спазват технологиите 40×50 см дупка, да слагат оборска тор и пясък.

Вангелина Кирякова ни препоръча и в кои райони кои овошки са най-подходящи. В Северна България има плодни дръвчета, които няма да станат. На по-високо място прасковите и кайсиите не се получават. Затова там трябват растения с по-късен цъфтеж – ябълки, круши, сливи и по-късни череши. За Южна България пък всичко се хваща.

Вашият коментар

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА