„Кюстендилската синя слива“ , която е традиционен сорт, свързан с Троянския Балкан, вече не се препоръчва от специалистите за създаване на нови насаждения, съобщи за „Агрозона“ доц. д-р Боряна Стефанова, специалист по „Технологии за създаване и отглеждане сливови насаждения при планински условия“ в Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян. Сортът не се внедрява в практиката, поради голямата си чувствителност към шарката, обясни доц. Стефанова. С този сорт все още съществуват някои стари насаждения по високите места на Балкана – селата Балканец, Чифлик, Шипково и в района на Априлци.
За да се подготвят овошките за презимуване, специалистът препоръча да се поддържа добър здравен статус по стандартна схема за растителна защита, да бъдат наторени с цел обезпечаване с хранителни вещества за презимуване и залагането на плодни пъпки за новия сезон.
През тази година добивите от сливи в района са различни. „За разлика от равнините, където зимата е много студена, а лятото сухо и горещо, при нашите условия ще има стопани, които реализират добра реколта от градините си“, съобщи доц. д-р Боряна Стефанова. В ИПЖЗ – Троян, заедно с масово отглежданите сортове от 18-20 години се отглеждат и проучват интродуцирани немски сливови сортове. От тях от ранните сортове „Тегера“ и „Ханита“ са получени добиви от около 20-25 кг от дърво, но климатичните условия по време на пролетния сезон и цъфтежа не бяха много благоприятни за опрашване и оплождане на цветовете и потенциалният добив от 50-60 кг от дърво не може да бъде постигнат. Според експерта заради големите количества валежи през тази година има щети от кафяво гниене (Monilia), а при някои млади насаждения, поради преовлажняване на коренообитаемия почвен слой при тежките и непропускливи глинести почви има окисване на корените и загиване на дървета, обясни доц. Стефанова.
Има стопани в равнинните предпланински райони, които получиха добри добиви от стандартните сортове „Стенлей“ и „Чачанска лепотица“, които са родовити, с добро качество на плодовете и добре приспособени към условията на района, допълни доц. Стефанова.
